adem yakup: Факта, че света е формиран в нашия мозък е техническа истина

Ние съзнаваме, че всички индивидуални особености на света се изживяват чрез сетивните ни органи. Информацията, която достига до нас чрез тези органи, се превръща в електрически сигнали и определени части на мозъка ни анализират и преработват тези сигнали. След като този процес на интерпретиране протече в мозъка ни, ние, например, виждаме книга, вкусваме ягода, помирисваме цвете, усещаме качеството на копринена тъкан или чуваме разклатените от вятъра листа.
Ние сме научени, че докосваме тъкан, която е извън нашето тяло, че четем книга, която е на 30 см (1 ft) разстояние от нас, че усещаме миризмата на дървета, които са далеч от нас, или чуваме разклащането на листата, които са високо над нас. Всичко това обаче е в нашето въображение. Всички тези неща се случват в мозъка ни.
Именно тук ние се натъкваме на още един изненадващ факт: в нашият мозък няма нито цветове, нито звуци, нито пък образи. Всичко, което може да бъде открито в него са само електрически сигнали. Това не са философски спекулации. Това е просто едно научно определение за функционирането на възприятията ни. В своята книга "Картографиране на мозъка" Рита Картър описва начина, по който възприемаме света, така:

"Всеки един от сетивните органи е пригоден по комплексен начин така, че да се справя със собствените си видове стимули: молекули, вълни или вибрации. Но отговорът не лежи в това, защото въпреки забележителното си разнообразие всеки един орган осъществява, по същество, една и съща работа: той превръща своите специфични по вид стимули в електрически импулси. Импулсът е импулс, който също е импулс. Той не е цветът - червено, нито пък първите ноти на квинтета на Бетовен, той е просто една електрическа енергия. Всъщност сетивните органи, вместо да разграничават един вид сетивен приток от друг, по-скоро ги правят по-сходни.

При това положение всички сетивни стимули проникват в мозъка в по-малко или повече недиференцирана форма като поток от електрически импулси, създадени от изгарянето на неврони, под формата на домино, в определена посока. Това е всичко, което се случва. Не съществува обратен трансформатор, който в определен стадий да върне тази електрическа активност в светлинни вълни или молекули. Това, което превръща един поток в зрение, а друг в обоняние, зависи по-скоро от това кои неврони са стимулирани.” 1

Ние изживяваме целия си живот в мозъка си. Хората, които виждаме, цветята, които помирисваме, плодовете, които вкусваме, влагата, която усещаме, когато намокрим ръката си… Всичко това се формира в мозъка
ни. В действителност, в нашия мозък няма нито цвят, нито звук, нито пък образи. Единственото нещо, което съществува в нашият мозък, са електрически сигнали. Това означава, че ние живеем в свят формиран от електрически сигнали в мозъка ни. Това не е възглед, нито хипотеза, а е научно обяснение на това как ние възприемаме света.

С други думи, всички наши усещания и възприятия за света (мирис, зрение, вкус и т.н.) се състоят от една и съща материя, а именно електрически сигнали. Нещо повече, мозъкът ни е този, който ги прави да имат смисъл за нас и интерпретира тези сигнали като усещания за мирис, вкус, образ, звук и докосване. Шокиращ е фактът, че мозъкът ни, който е само едно влажно парче месо, би могъл да знае кои електрически сигнали трябва да бъдат интерпретирани като мирис и кои като образ, както и да превръща една и съща материя в различни чувства и усещания.
Нека сега разгледаме нашите сетивни органи и как всеки един от тях възприема света.

НЕ ОЧИТЕ НИ ВИЖДАТ, А МОЗЪКЪТ НИ

Поради индоктринирането, което получаваме по време на целия си живот, ние си въобразяваме, че виждаме света посредством очите си. В края на краищата ние обикновено правим заключението, че очите ни са отворените към света прозорци. Науката обаче ни показва, че ние не виждаме чрез очите. За да може да се осъществи "виждането", милиони нервни клетки, разположени в очите, трябва да изпратят съобщение, като по кабел, до мозъка. Ако анализираме информацията, която знаем от гимназията, то ще ни стане по-лесно да разберем същността на зрението.
Светлинните снопове (фотони), които пътуват от предмета до окото, преминават през лещата, намираща се в предната част на окото, там се пречупват и падат в обърнат вид върху ретината, намираща се в задната част на окото. След известен брой химични операции, извършени от пръчиците и конусите на ретината, този образ се превръща в електрически импулс. След това този импулс се изпраща, посредством връзки на нервната система, в задната част на мозъка. Мозъкът превръща този поток в смислен триизмерен образ.

ВСИЧКО, КОЕТО ВИЖДАМЕ И ПРИТЕЖАВАМЕ, СА ФОРМИРАНИ В МОЗЪКА НИ ОБРАЗИ

Така например, когато гледате играещи в парка деца, вие не виждате децата и парка с очите си, защото образите на тази гледка не се образуват пред очите ви, а в задната част на мозъка ви.
Въпреки че дадохме едно просто обяснение, в действителност физиологията на зрението е един изключително необикновен процес. Безпроблемно светлинните лъчи се превръщат в електрически сигнали и след това тези електрически сигнали ни разкриват един цветен, триизмерен свят. В своята книга "Око и мозък: психология на зрението" Р. Л. Грегори потвърждава този важен факт и описва тази невероятна структура така:

В очите ни се представят миниатюрни обърнати наопаки картини, а ние виждаме самостоятелно обособени плътни предмети в околното пространство. От образни симулации върху ретината ние възприемаме света от предмети и това не е нищо друго освен едно малко чудо.2

Човек, който гледа играещо с топка малко момче, всъщност не го вижда с очите си. Очите единствено отговарят за предаването на светлина към задната им част. Когато светлината достигне ретината, в нея се формира обърнат наопаки и двуизмерен образ на детето. След това този образ се превръща в електрически поток, който по-късно бива препратен към зрителния център в задната част на мозъка, където тялото на детето се вижда съвършено и триизмерно. Кой тогава вижда тялото на детето триизмерно и съвършено ясно в задната част на мозъка? Очевидно,
нещото, с което си имаме работа, е Душата, която е едно същество
отвъд мозъка.

Всички тези факти водят до едно и също заключение. През целия си живот ние винаги сме си мислели, че светът съществува извън нас. Той обаче е вътре в нас. Въпреки че вярваме, че светът се простира извън нас, той е в най-малката част от мозъка ни. Така например, генералният мениджър на една компания смята, че сградата на компанията, неговата кола в паркинга, къщата му на плажа, яхтата му, и всички хора, които работят за него, адвокатите му, семейството му и приятелите му са извън неговото тяло. Всички тези неща обаче са просто образи формирани в черепа му, в една малка част от мозъка му.
Той не знае този факт, но дори и да знаеше, не би се обезпокоил, за да помисли за него. Ако стои горделиво до луксозната си кола последен модел, вятърът духне и в окото му влезе прашинка или някаква малка частичка, той внимателно ще се почеше и когато отвори очи, ще забележи, че "материалните неща", които вижда, са обърнати с главата надолу или настрани. Тогава ще разбере, че материалните неща, които вижда около себе си, не са устойчиви.

ВСИЧКИ НЕЩА, КОИТО ВИЖДАМЕ И ПРИТЕЖАВАМЕ, СА ФОРМИРАНИ В МОЗЪКА НИ ОБРАЗИ

Когато човек потърка окото си, той вижда образа на своята
кола да се мърда надолу и нагоре. Това е доказателство, че наблюдателят не вижда самата кола, а нейният образ
в мозъка си.

Това ни показва, че всеки човек през целия си живот е очевидец за всичко в мозъка си и не може да достигне до специфичните материални предмети, които предполагаемо причиняват съществуването им. Образите, които виждаме, са копия на предмети, разположени в мозъка ни, които приемаме, че съществуват извън нас. Ние никога не можем да знаем до каква степен тези копия приличат на действителните или дали въобще действителните съществуват.
Въпреки че немският професор по психиатрия Хоимар фон Дитфюрт е материалист, признава този факт за научната действителност така:

Без значение как излагаме аргумента, резултатът не се променя. Това, което стои пред нас в завършен вид, и това, което очите ни виждат, не е "светът". Това са само негови образи, подобие, проекция, чиято връзка с действителния свят е отворена за дискутиране.3

Така например, когато хвърлите поглед на стаята, в която стоите, това, което виждате не е стаята извън вас, а копие на стаята, което съществува в мозъка ви. Вие никога не бихте били в състояние да видите действителната стая посредством сетивните си органи.

КАК Е ВЪЗМОЖНО В ТЪМНИЯ ВИ МОЗЪК ДА СЕ ПОЯВИ СВЕТЛА И ЦВЕТНА КАРТИНА?

Съществува още едно нещо, което не бива да пренебрегваме: светлината не може да ми нава през черепа. Във физическото пространство, в което мозъкът е разположен, е напълно тъмно и там е невъзможно да проникне светлина. Колкото и невероятно да изглежда обаче, в тази абсолютна тъмнина ние можем да наблюдаваме един светъл и пъстър свят. Колоритните природни красоти, бляскавите гледки, всички тонове на зеления цвят, цветовете на плодовете, шарките на цветята, бързите коли в движението, дрехите в магазините, всичко това е създадено в тъмния мозък.

В ИЗПЪЛНЕНИЯ С ТЪМНИНА МОЗЪК НИЕ ВИЖДАМЕ ЕДИН
СВЕТЪЛ СВЯТ

Във вътрешната част на мозъка е напълно тъмно. Светлината не достига до вътрешната част на мозъка.

Представете си, че пред вас има едно горящо барбекю. Вие можете да седнете и да наблюдавате огъня продължително, но през цялото това време мозъкът ви нито веднъж не влиза в контакт с истинската светлина, излъчване или топлина, идващи от огъня. Дори когато усетите неговата топлина или видите светлината, вътрешността на мозъка ви остава тъмна и поддържа постоянна температура. Голяма мистерия е фактът, че в тъмнината електрическите сигнали се превръщат в светли и цветни образи. Всеки, който помисли задълбочено, би се изумил от това дивно явление.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЕАЛИСТИЧНИТЕ ФОРМИРАНИ В МОЗЪКА “ОБРАЗИ-КОПИЯ”

Както още се вижда от сравнението, въпреки положените в продължение на дълги години усилия, хората не са успели да представят образ, който притежава същата острота и високо качество като човешкото зрение. Вашето око, което се състои единствено от протеини, липидий и вода, създава това, което учените не успяват, като формират един изключително реален образ. Той има толкова съвършена острота, че всеки си мисли, че образът, който вижда, е истински.Те не могат да разберат, че всичко, което виждат, всъщност се формира в мозъка. Въпреки че не виждат първоизточника,те са убедени, че наблюдават истинската картина, защото нейното качество, формирано в мозъка, е съвършено. Този, който вижда картината, не са протеините, молекулите или атомите в мозъка, а душата, която Бог е вдъхнал от Своя Дух на човека.

СВЕТЛИНАТА СЪЩО СЕ ОБРАЗУВА В МОЗЪКА ВИ

Когато разисквахме какво науката е открила по отношение на зрението, ние споменахме, че светлината, която приемаме отвън, поражда определени действия на очните клетки и тези действия формират образец, от който се появяват зрителните ни възприятия. Съществува обаче друго нещо, което трябва да отбележим: светлината, такава каквато я възприемаме, не съществува извън мозъка ни. Светлината, която ние познаваме и разбираме, също така е формирана в нашия мозък. Това, което ние наричаме светлина във външния свят, която се допуска, че е извън мозъка ни, се състои от електромагнитни вълни и енергийни частици, наречени фотони. Когато тези електромагнитни вълни или фотони достигнат до ретината, се появява светлината, такава каквато я знаем. Ето как се дефинира светлината чрез езика на физиката:

Терминът "светлина" се използва за назоваване на електромагнитните вълни и фотоните. Същият термин се използва във физиологията в смисъл на чувството, което човек изпитва, когато електромагнитните вълни и фотоните проникнат в ретината на окото. Както от обективна, така и от субективна гледна точка "светлината" е вид енергия, появяваща се в окото на човек, която той усеща с помощта на ретината чрез ефектите на зрението.4

Следователно светлината се появява в резултат на ефекти, които някои електромагнитни вълни и частици предизвикват у нас. С други думи, извън нашите тела няма светлина, която да създаде светлината, която виждаме в мозъците си. Съществува само енергия. И когато тази енергия достигне до нас, ние виждаме един цветен, ярък и изпълнен със светлина свят.

ВСИЧКИ ЦВЕТОВЕ СЕ ФОРМИРАТ В МОЗЪКА ВИ

Цветовете също са създадени в мозъка ви. Още от момента на раждането си ние влизаме в контакт с една цветна среда и изпъстрен с цветове свят. Във Вселената обаче няма нито един цвят. Цветовете се образуват в мозъка ни. Отвън съществуват само електромагнитни вълни с различни амплитуди и честоти. Това, което достига до нашия мозък, е енергията, идваща от тези вълни. Ние наричаме това "светлина", въпреки че това не е светлината, която ние познаваме - светеща и бляскава. Тя е просто енергия. Когато мозъкът ни интерпретира тази енергия, измервайки различните честоти на вълните, ние започваме да виждаме "цветове". В действителност морето не е синьо, тревата не е зелена, почвата не е кафява и плодовете не са разноцветни. Те изглеждат така поради начина, по който ги възприемаме в мозъка си. Даниел С. Денет, който е известен с книгата си за мозъка и съзнанието, обобщава този всеобщо приет факт така:
Споделеното знание е, че съвременната наука премахва цвета от физическия свят, като го замества с безцветно електромагнитно излъчване с разнообразни дължини на вълните.5

ВСИЧКИ ЦВЕТОВЕ СЕ ФОРМИРАТ В МОЗЪКА НИ. ВЪВ ВЪНШНИЯ СВЯТ НЯМА ЦВЕТОВЕ.

Във външния свят няма цветове. Цветовете не се формират в очите и мозъка на наблюдаващия. Във външния свят съществуват единствено енергийни снопове с разнообразна дължина на вълните. Мозъкът ви е този, който трансформира тази енергия в цветове.

В "Изумителният мозък" Р.Орнщейн и Р.Ф.Томпсън излагат начина, по който цветовете се формират, така:

'Цветът' сам по себе си не съществува във външния свят; той съществува единствено в окото и мозъка на виждащия. Предметите отразяват много различни по дължина вълни от светлина, но самите светлинни вълни нямат цветове.6

Извън мозъка ни не съществуват нито светлина, нито цветове. Цветовете и светлината се формират в мозъка ни.

В ретината на окото съществуват три групи конусовидни клетки, всяка от които реагира на светлинните вълни с различна дължина. Първата от тези групи е чувствителна към червената светлина, втората е чувствителна към синята светлина, а третата - към зелената светлина. Различните нива на стимули към всяка една от трите групи конусовидни клетки пораждат способността ни да виждаме света изпълнен с милиони различни тонове цветове.
За да можете да разберете защо това е така, трябва да направим анализ на това как виждаме цветовете. Слънчевата светлина достига до предмет, всеки един предмет пък отразява светлината във вълни, които имат различни честоти. Светлината, която има променлива честота, достига до окото. (Помнете, че терминът "светлина", който използваме тук, в действителност се отнася до електромагнитните вълни и фотони, а не до формираната в мозъка ни светлина.) Възприемането на цвета започва в конусовидните клетки, всяка една от които реагира на различните по честота светлинни лъчи. Първата група е чувствителна към червената светлина, втората към синята светлина, а третата към зелената светлина. Различните нива на стимули към всяка една от трите групи конусовидни клетки пораждат способността ни да виждаме света изпълнен с милиони различни тонове цветове. Достигащата до конусовидните клетки светлина обаче сама не може да създаде цветове. Джереми Нетънс от Медицинския университет "Джон Хопкинс" обяснява по следния начин факта, че клетките в окото не формират цветовете:

Всичко, което един-единствен конус може да направи, е да улови светлината и да ви каже нещо за нейната плътност. Той не ви казва нищо относно цвета.7

Поради съвършеното Божие сътворение ние виждаме електрическите сигнали като светъл свят, изпълнен с цветове, които пък са съставени от милиони цветни нюанси, и ние се наслаждаваме на това, което виждаме. Това е едно необикновено чудо, което трябва да бъде обмислено много внимателно.
Благодарение на пигмента си конусовидните клетки превръщат информацията, която получават относно цветовете, в електрически сигнали. Нервните клетки, свързани с конусовидните клетки, предават тези електрически сигнали до една специална област в мозъка. Мястото, където виждаме един изпъстрен с цветове свят, е тази специална област в мозъка.
Това ни показва, че извън мозъка не съществуват нито цветове, нито светлина. Съществува само енергия, която се движи под формата на електромагнитни вълни и частици. Както цветовете, така и светлината съществуват единствено в мозъка ни. В действителност ние не виждаме една червена роза като червена просто защото тя е червена. Интерпретацията на достигналата до очите ни енергия, която мозъкът извършва, ни кара да възприемаме розата като червена.

На картината вляво зелената зона от лявата страна изглежда, че е по-тъмна от тази в дясната страна. В действителност обаче, както е показано на картината вдясно, двата зелени цвята са в един и същи тон. Червеният и оранжевият цвят, разположени до зелените, ни подвеждат така, че да си мислим, че двата зелени цвята са в два различни тона. Това отново показва факта, че ние не виждаме действителния материален свят, а единствено неговата интерпретация в мозъка ни.

Далтонизмът е доказателство за това, че цветовете се формират в мозъка. Едно малко нараняване на ретината би довело до далтонизъм. Човек, който страда от далтонизъм, не може да направи разлика между червения и зеления цвят. Дали един външен предмет има цвят или не, не е от значение, защото причината, поради която виждаме предметите цветни, не е това, че те имат цвят. Това ни довежда до заключението, че всяко качество, което вярваме, че принадлежи на предметите, не е във външния свят, а в мозъка ни. Но тъй като ние никога няма да можем да преминем отвъд възприятията си и да достигнем до външния свят, то ние никога не бихме могли да докажем съществуването на материята и цветовете. Известният философ Бъркли признава този факт със следните думи:

Ако едно и също нещо може да бъде червено и топло за някои и обратното за други, то това означава, че ние сме под влиянието на недоразумения и че "нещата" съществуват единствено в мозъка ни.8

ВЪВ ВЪНШНИЯ СВЯТ НЯМА ЗВУЦИ, ВСИЧКИ ТЕ СЕ ФОРМИРАТ В МОЗЪКА