Вечността е скрита в Божията памет

Нито една секунда от живота на човек не се загубва. Всяка една от тях остава скрита завинаги, с цялата си жизненост, в Божията памет.

Някои от хората, които не са успели напълно да разберат, че материята в действителност е една съвкупност от възприятия, формирани в мозъка, изпадат в известни заблуждения и си вадят погрешни заключения. Така например някои разбират обяснението, че материята е илюзия, в смисъл, че материята въобще не съществува. Други си мислят, че материята съществува като илюзия само тогава, когато гледаме към нея, но когато не я наблюдаваме, тя не съществува. Нито една от тези представи не е вярна.
Първо, да кажем, че материята не съществува или че хората, дърветата или птиците не съществуват, е напълно погрешно. Всички тези неща съществуват и са сътворени от Господ. Но както обяснихме още в първите страници на книгата, Бог е сътворил всичко под формата на образ или на възприятие. С други думи, след като Бог е сътворил тези неща, Той не им е дал конкретно, независимо съществувание. Всеки един от тях продължава да бъде сътворяван във всеки един момент. Независимо от това дали ги виждаме или не, всички тези неща са вечни в Божията памет. Всичко, което е съществувало преди нас и което ще съществува след нас, вече е сътворено от Бог за един-единствен миг. Както бе обяснено в предходната глава, времето е една илюзия. Бог е сътворил времето и Той не е ограничен с него. Следователно тези неща, които според нас ще съществуват в бъдеще, са сътворени за един миг при Бог и съществуват и понастоящем. Но ние не можем да ги видим, защото сме ограничени с времето.
Така както нещата, които ще видим в бъдеще (или ще съществуват за нас в бъдеще), са в наличност в рамките на един момент в Божията памет, така и нещата от миналото не престават да съществуват в паметта Му. Например, когато сте били зародиш в майчината утроба, денят, в който сте започнали да се учите да четете и пишете, моментът, в който сте получили първия си училищен доклад, моментът, в който за първи път сте карали кола, случаят, в който една възрастна дама ви се е усмихнала, когато сте и ударено отстъпили мястото си в автобуса, и още много такива събития, които сте изживели в миналото, наред с всичко, което ще ви се случи в бъдеще, съществуват сега в Божията памет и ще останат там вечно.

ВСЕКИ ЕДИН МИГ, КОЙТО ИЗЖИВЯВАМЕ СЕ СЪХРАНЯВА ПРИ БОГ, ТОЙ НЕ ИЗЧЕЗВА И ЗАПАЗВА СВОЯТА ЖИЗНЕНОСТ

Представете си, че ритате едно камъче, докато вървите по една пътека. Моментът, в който ще ритнете камъчето, е определен и създаден в съдбата ви, преди още да сте се родили. Фактът, че това камъче ще се отрони от едно голямо парче скала, и всеки един стадий на образуване на вдлъбнатините и издатините му - всичко това съществува при Бог още преди вие да ритнете камъчето.

Всеки стадий, в който се намира пеперудата и който вие виждате на снимките - от времето, когато е яйце, до момента, в който става какавида, от времето, когато напуска какавидата и започва да лети, до момента, в който умира - съществува ярко в Божията памет. При Бог пеперудата напуска пашкула сега, започва да лети сега и умира, и пада на земята сега.

Същото е вярно и за мъртва пеперуда, която бихте могли да видите в коша за боклук, или изсъхнало листо, което може да падне от едно дърво на главата ви. От периода, в който пеперудата е все още гъсеница, до периода, в който напуска какавидата, от времето, когато крилете й изсъхват, до момента, в който пада в боклука, всичко това е предопределено в нейната съдба. При Бог живата пеперуда и мъртвата пеперуда продължават да съществуват и ще продължават да съществуват вечно.

ВСИЧКО СЕ ЗАПИСВА В КНИГАТА-МАЙКА

Както обяснихме по-рано, Бог сътворява за миг всяко едно събитие и всяко едно същество, които ние възприемаме като минало и бъдеще. В Корана е разкрито, че съдбите на всеки човек и всички останали същества се съхраняват в Книгата-майка:

"Той е в Книгата-майка при Нас ­ възвисен, мъдър." (Сура Зухруф, 4)

"… и имаме съхраняваща Книга." (Сура Каф, 4)

"И няма нищо, нито на небето, нито на земята, без да е в ясна книга." (Сура Намл, 75)

В един друг айят Бог ни съобщава, че всичко, което се случва на небето и земята, се записва в тази книга:

"Неверниците казват: “Не ще настъпи никога за нас Часът!” Кажи: “Не, кълна се в своя Господ, непременно за вас ще настъпи, ­ в Знаещия неведомото, от Когото нищо не убягва, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга”." (Сура Саба, 3)

В айятите е разкрито, че от момента на сътворяването на Вселената всичко живо и неживо, всяко случващо се събитие, всички са сътворени от Бог и следователно са в Неговото знание. С други думи, всички тези неща са в Божията памет. Книгата-майка е проява на Божието качество на Пазител (Ал-Хафъз).

МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ В НАСТОЯЩЕТО

Тъй като при Бог няма време, то всичко се случва в един-единствен момент, а именно в "настоящето". Всички събития, които смятаме за минали или бъдещи, са настоящи за Господ; при Него всичко е много по-ясно и ярко, отколкото ние можем да възприемаме. Така например в момента, в резултат на изтегления жребий, Йон (м.н.) бива хвърлен в морето; Йосиф (м.н.) бива спуснат в кладенеца от братята си, яде първото си ядене в затвора и напуска килията си. В момента Дева Мария (м.н.) разговаря с Гавриил; Исус (м.н.) се е родил. В момента Ной (м.н.) забива първия пирон в ковчега и излиза от него със семейството си на мястото, което Бог е избрал за тях.

Събитията от миналото са изживени ярко и отчетливо в Божията памет като настоящи събития. Например работниците, строящи пирамидите, пренасят необходимите им материали сега, изморяват се сега, ожадняват и пият вода сега.

В момента майката на Мойсей (м.н.) го поставя с люлката му във водата, Мойсей (м.н.) получава първото откровение от Бог в храсталака, разделя морето и вярващите минават през него. В момента Фараонът и армията му биват удавени, докато прекосяват морето, и Мойсей (м.н.) говори с Хидр (м.н.) , Хидр изправя стената на сираците. Тези, които помолили Зу-л-Карнайн (м.н.) да построи преграда, която да ги предпази, в момента отправят своята молба и Зу-л-Карнайн построява укреплението, което няма да се разруши до Съдния ден. Авраам (м.н.) в момента поучава баща си, разрушава идолите на езичниците и огънят, в който го хвърлят, отделя хладина. В този момент Мохамед (с.а.с.) получава откровение от Гавриил и бива пренесен от Масджид Ал-Харам (Мека) до Масджид Ал-Акса (Йерусалим). В този момент земетресението погубва адитите. В този момент обитателите на рая седят на троновете си и провеждат приятни разговори един с друг, а обитателите на ада биват излагани на огъня и страдат в големи мъки и разкаяние, което не може нищо да поправи.

Бог вижда и чува всичко това в момента с далеч по-голяма яснота, отколкото бихме могли да си представим. Бог може да чува звуци на честоти, на които ние не можем, и Той може да вижда неща, които ние не можем. Всички събития и звуци, които можем или не можем да възприемаме, всеки един момент са в наличие при Бог и биват изживявани с цялата им яркост. Никога нито едно от тези неща не се загубва, те продължават да съществуват, с всичките си детайли, в Божията памет.
Това важи и за всички събития от вашия живот. Така например основите на къщата, която сте наследили от дядо ви, се полагат в момента. Баща ви се ражда в тази къща в момента. Моментът, в който за първи път проговаряте, се случва сега. Вие сега ядете яденето, което "в действителност" ще ядете след десет години.

Мойсей (м.н.) и неговият народ бягат през раздвоеното? море и се спасяват в момента. Фараонът и армията му са погълнати от морските води и се удавят сега. Ноевият ковчег и храмът на Соломон (м.н.) са построени сега. Всички тези неща съществуват в момента в Божията памет много по-ярко и отчетливо, отколкото ние ги знаем.

Истината, която всички тези примери излагат още веднъж пред нас, е следната: нито един миг, нито едно събитие или живо същество не е изчезнало и никога няма и да изчезне. Всеки филм, който гледаме по телевизията, е записан на филмова лента и се състои от отделни кадри, които ние не виждаме едновременно, но това не означава, че те не съществуват, същото важи и за събитията, които "сме изживели" или "ще изживеем в бъдеще".
Важно е да разберете правилно едно нещо: нито един от тези образи не е като спомен или сън. Всички те са живи, като че ги изживявате в момента. Всичко е съвършено живо. Тъй като Бог не ни предоставя тези възприятия, то ние ги приемаме като минало, като вече изживени. Бог е в състояние да ни представи тези образи винаги, когато пожелае; давайки ни характерните за тези събития усещания, Той може да ни позволи да ги изживеем.

Всеки един момент е скрит като един миг в Божията памет - от момента, в който от банановото дърво пада семе на земята, до времето, когато бананите биват откъснати от дървото, след това продадени в магазина, донесени вкъщи и поставени в кошницата с плодове. Всеки един момент се изживява ярко при Бог. Нито едно от състоянията на бананите не се унищожава при Бог, те остават там скрити завинаги.

От тези примери може да се види, че миналото и бъдещето имат едно и също значение за Бог. Поради тази причина, както е посочено и в долния айят, нищо не може да бъде скрито от Господ:

(Лукман на сина си): “О, синко мой, всяко твое дело, дори и да е с тежест на синапено зърно, и то да е в скала, или да е на небесата, или на земята, Аллах ще го покаже. Аллах е всепроникващ, сведущ”. (Сура Лукман, 16)

Всеки момент от срутването на тази сграда се съдържа в Божията памет. Всеки момент - от поставяне на основите до нейното срутване - ще остане да съществува завинаги, без да бъде загубен.

НА ТЕЗИ ОТ РАЯ, КОИТО ЩЕ ПОЖЕЛАЯТ ДА ВИДЯТ МИНАЛОТО, БОГ ЩЕ ГО ПОКАЖЕ ТОЧНО КАКТО Е БИЛО

Ако един Божий раб от рая пожелае, Бог може да му покаже събития от земния живот точно както са се случили. Например ако човек от рая поиска Бог да му позволи да види мъртвото си куче отново живо, изгорялата му къща, преди да се разруши, или Титаник, преди да е потънал, Бог може да му ги покаже дори по-живи, отколкото ако е там. Така например, докато Титаник плава по морето, рибите, плуващи наоколо, ще си бъдат на местата и пътниците ще дискутират същите теми, използвайки същите думи. Или могат да бъдат видени древни велики цивилизации с целия им разкош и богатство. Човек, който е любопитен да узнае за цивилизацията на инките, може да види желан от него период от живота им. Тъй като всяко едно събитие продължава да съществува вечно в Божията памет със същата си яркост, то човекът, който би пожелал да види някое събитие, ще открие, че всичко съществува така, както е било преди.

ПРИ ГОСПОД НЕ СЕ ЗАГУБВА НИТО ЕДИН ИЗЖИВЯН МИГ

В един айят Бог разкрива, че хората от рая ще имат всичко, което пожелаят, така:

"... Ние сме вашите покровители и в земния живот, и в отвъдния. Ще имате там, каквото пожелаят душите ви и ще имате там, каквото поискате." (Сура Фуссилат, 31)

ВСЕКИ ЕДИН МИГ ОТ ЖИВОТА НА ЧОВЕК Е КАТО КАДЪР ОТ ФИЛМ, БИВА ВИДЯН, КОГАТО МУ ДОЙДЕ РЕДА

Ако хората от рая пожелаят, Бог ще им покаже всеки земен образ и събитие, които ще им доставят радост и удоволствие. Това е един огромен дар, който Бог е подготвил за Своите земни раби в рая.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ТОЗИ ВЪПРОС ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА

Този въпрос е от голямо значение за човешките същества, защото всичко, което ни се случва през деня, дори нещата, които сме забравили до вечерта, начинът, по който се държим, нашите становища и всяка една мисъл, която ни минава през ум, не се забравят и се съхраняват при Бог.
Така например един човек, който е клюкарствал с приятеля си, може да забрави това; то не е от значение за него. Но моментът, в който клюкарства, остава завинаги при Господ. Или ако човек има негативна мисъл относно мюсюлманите, моментът в който си я помисля, изражението на лицето му и изреченията, които използва, всички те остават завинаги при Бог. Или саможертвата, която човек прави, като нахранва приятеля си, докато той самият е гладен, също ще остане вечно при Бог, наред с обстоятелствата, свързани с този момент, и изразените становища и мисли. Или човек, който проявява търпеливост, когато изпадне в трудност, служейки на Бога, и говори любезно с този, който му създава тези трудности. Неговото добро морално поведение не се загубва, а остава на съхранение завинаги. И в Съдния ден Бог ще търси отговорност за всички добри и лоши деяния, които човек е извършил. Тези неща, които хората са извършили, но за които са забравили, ще бъдат изложени пред тях незабравени и непроменени. Някои хора дори ще се учудят, че книгата, която ще им се даде в деня на равносметката, е толкова подробна, и ще кажат:

"И ще бъде изложена книгата [на делата]. Тогава ще видиш престъпниците в уплах от онова, което е в нея, и ще кажат: “О, горко ни!” Каква е тази книга, която не пропуска нищо, нито малко, нито голямо, без да го пресметне?” И ще намерят пред себе си всичко, което са вършили. Твоят Господ никого не угнетява." (Сура Кахф, 49)

Поради тази причина човек, който знае за тази действителност, не трябва никога да забравя, че всяко негово действие и мисъл са заключени завинаги в Божията памет и ще продължават да съществуват там. Той трябва да внимава и да се бои от Деня на равносметката.

ЕДИН ФИЗИК, КОЙТО ОБЯСНЯВА БЕЗКРАЙНОСТТА И ВЕЧНОСТТА В интервю за списание Дискъвър (Discover) с известният физик Джулиан Барбор, авторът на „Краят на времето” (The End of Time), е подчертано, че темата, която разгледахме в тази глава, е научно проверима. Някои от въпросите, на които Барбор се спира в статията озаглавена „Оттук към вечността” ("From Here to Eternity"), са представени от Тим Фолгер, репортер на Дискъвър: Според него настоящият момент и всичко, което той съдържа – самият Барбор, неговият американски гост, Земята и всичко до най-отдалечените галактики – никога няма да се промени. Няма минало, нито пък бъдеще. В действителност, времето и ходът на нещата не са нищо друго освен една илюзия. Във Вселената на Барбор всеки момент от живота на всеки индивид – раждане, смърт и всичко помежду им – съществува вечно. „Всеки момент, който изживяваме”, казва Барбор, „в основата си е безкраен”. Всяка възможна конфигурация на Вселената, миналото, настоящето и бъдещето съществува отделно и вечно. Ние не живеем в една-единствена Вселена, която преминава през времето.  Напротив, ние – или малко по-различните ни варианти – едновременно живеем в множество статични, безкрайни ярки картини, които включват всичко във Вселената, по което и да било време. Барбор обозначава всяка една от тези възможни натюрморт конфигурации като „Сега”. Всяко „Сега” е цялостна, самостоятелна, безкрайна, неизменна Вселена. Ние погрешно възприемаме „Сега-тата” като бързо отминаващи, докато те в действителност продължават да съществуват вечно. Тъй като земната Вселена изглежда твърде малка, за да обхване всички възможни „Сега-та”, то Барбор измисля нова дума за нея: Платония. Името е в чест на древният гръцки философ, който е твърдял, че реалността е съставена от вечни и неизменни форми, въпреки че физическия свят, който възприемаме посредством сетивата си, изглежда, че е в постоянно изменение. Джулиан Барбор казва, че нито един от моментите на човек не се изгубват и че всеки един от тях продължава да съществува вечно с останалите. Мястото, където живота на човек продължава да бъде изживяван, е Божията памет. Той оприличава своя възглед за реалността на филмова лента. Всеки един кадър обхваща едно възможно „Сега”, което може да включва стръкчета трева, облаци на синьото небе, Джулиан Барбор, обърканият репортер на Дискъвър (Discover) и отдалечени галактики. Нищо обаче не се придвижва или променя на нито един от кадрите. И кадрите – миналото и бъдещето – не изчезват след като преминат пред лупата. „Това съответства на начинът, по който вие си спомняте най-съществените неща от живота си”, казва Барбор. „Вие си спомняте определени събития много ярко, като моментални снимки. Спомням си веднъж, много трагично, трябваше да посетя един човек, който се беше прострелял. И аз все още не изпитвам трудност да си спомня момента, в който отворих вратата, където той стоеше на стъпалото на стълбището, и го видях там с пистолет в ръка и окървавен. Това все още се е запечатало като снимка в мозъка ми. Още множество други мои спомени са приели тази форма. Хората имат силни зрителни спомени. Ако това не е една снимка, то би могло да са няколко кадъра от филм, който си спомняте. Вероятно се сещате за най-ярките си спомени. Вие не можете да си помислите за тях за секунда. Те ви минават през ума като снимки, нали? Те не избледняват, изглежда сякаш те нямат никаква продължителност. Те са просто там, като страниците на една книга. Вие не бихте попитали колко секунди продължава една страница. Тя не е с продължителност милисекунда или секунда, тя просто си е там.” Барбор спокойно чакаше неизбежният изблик от възражения. При това положение ние не се ли преместваме от един „кадър” към следващ такъв? Не. Не съществува придвижване от един статичен ред на Вселената към друг такъв. Някои конфигурации на Вселената просто съдържат малки парчета съзнание със спомени за това, което хората наричат минало, които са създадени като част от „Сега-то”. Илюзията за движение се появява, тъй като малко по-различните ни версии – нито една, от които не се придвижва – едновременно живеят във вселените с малко по-различно подреждане на материята. Всяка една наша версия вижда различни кадри – уникални, неподвижни, вечни „Сега-та”. „Моето становище е, че ние никога не сме същите, в които и да било два момента”, казва Барбор. Енорийската църква до дома на Барбор съдържа едни от най-редките фрески в Англия. Една рисунка завършена около 1340 г. изобразява убийството на Томас Бекет, архиепископ от 12-ти век, чиито вярвания противоречали на тези на крал Хенри II. Фреската изобразява момента, в който рицарският меч разцепва черепа на Бекет. Кръв бликва от дълбоката рана. Ако теорията на Барбор е вярна, то момента на мъченичеството на Бекет все още съществува като вечно „Сега” в някоя от конфигурациите на Вселената, което важи и за собствената ни смърт. В космосът на Барбор обаче часът на нашата смърт не е край, а той е само един от безбройните компоненти на невъобразимо обширната, замразена структура. Всички преживявания, които някога сме имали и които някога ще имаме, се запазват за винаги устойчиви, поставени като кристална стена в един безкраен, безсмъртен скъпоценен камък. Нашите приятели, нашите родители и деца са винаги там. „Ние винаги сме заключени в рамките на едно „Сега””, казва Барбор. Ние никога не преминаваме през времето. Вместо това, всеки един нов миг е напълно различна вселена. Във всичките тези вселени нищо никога не се придвижва и не остарява, тъй като в нито една от тях не съществува време. Една вселена може да ви съдържа като бебе втренчило се в лицето на майка си. В тази вселена вие никога няма да можете да се преместите от тази единствена, неподвижна сцена. В друга вселена обаче вие завинаги ще бъдете на стъпка от смъртта. Всички тези вселени и още множество други съществуват постоянно една до друга в един космос с невъобразима големина и разнообразие. Следователно там няма само един от безсмъртният вас, там има много от вас: прохождащото дете, надутото конте, ексцентричното старче. Трагедия, или може би благословия, е, че нито една версия не познава своята собствена безсмъртност. Бихте ли желали да бъдете на 14 завинаги и да чакате часовете ви по гражданско право да свършат? (Tim Folger, "From Here to Eternity", Discover, декември 2000, стр.54) Тези разяснения на теориите на Джулиан Барбор показват много добре научният аспект на това, което бе разкрито в тази глава. От тази гледна точка теориите на Барбор са в паралел с темата на настоящата книга. Важният момент, който трябва да бъде обяснен, обаче е, че Барбор обяснява, че нищо, което се е случило в миналото, няма да се загуби и че всяко събитие съществува в настоящият момент като поредица от снимки. Разбира се, миналото и бъдещето съществуват всеки миг в Божията памет, но не като серия от снимки; те в действителност са изживени в този момент. Например братята на Йосиф (м.н.) го спускат в кладенеца в този момент. Египетските пирамиди всъщност са построени в този момент и работниците поставят камъните по местата им. Така както ние изживяваме този момент истински и живо, така и цялото минало и бъдеще се изживява при Бог истински и живо. Днес тези факти са научно доказани от постиженията в съвременната физика и съществува голяма аналогия между тях и съобщеното в Корана за безкрайността и вечността. Това голямо чудо в Божието сътворение е показател за безпределната сила и величие на Бог. Това е реалност, която трябва да бъде обмислена и разбрана внимателно.