Времето също е възприятие

До този момент в книгата обяснихме как материята, смятана за безусловно съществуваща, всъщност не е нищо друго освен едно усещане (образ), изпитвано от всеки човек в мозъка му. Също така бе представено колко важна е тази действителност за нарастване на обичта и боязънта към Господа, за разпространяване на моралността и добрите нрави и за погиването на материализма.
Съществува едно друго понятие, подобно на материята, което материалистите смятат за вечно и безусловно, а именно ВРЕМЕТО. Но подобно на материята времето също е възприятие и не е безусловно; съществува момент, в който то бива създадено. Този факт, който днес е потвърден с научни доказателства, е разкрит в известен брой айяти от Корана.

ВРЕМЕТО Е ПОНЯТИЕ, КОЕТО СЕ ФОРМИРА В РЕЗУЛТАТ НА СРАВНЕНИЕТО НА ЕДИН МОМЕНТ С ДРУГ

Времето е представа, която зависи изцяло от нашите възприятия и сравнението, което правим между тях. Например в момента вие четете тази страница. Допуснете, че преди да направите това, сте се хранили в кухнята. Вие си мислите, че съществува интервал между момента, когато сте се хранили в кухнята, и настоящия момент, и наричате този период "време". В действителност обаче моментът, в който сте се хранили в кухнята, е частица информация във вашата памет и вие сравнявате настоящия момент с тази, запаметена във вашата памет, информация и наричате това "време". Ако не бяхте в състояние да направите това сравнение, то представата ви за време щеше да изчезне и единственият момент, който щеше да съществува за вас, щеше да бъде настоящият.

Ние си мислим, че съществува промеждутък от време между момента, в който звънне телефона, и този, в който чуем гласа на приятелят си, и наричаме този интервал „време”. Времето е усещане, което се поражда от правенето на сравнение между това, което ни се случва в един определен момент, и миналото.

Например церемонията по връчването на дипломите за средно образование е нещо в паметта на един човек. Сравнявайки други частици информация от своята памет след дипломирането с настоящия момент, той си създава представа за времето и според информацията в паметта си определя дали периодът от време е дълъг или къс. Но това усещане за дълъг или къс период от време е изцяло в неговия мозък и произлиза от осъщественото сравнение.
По същия начин се извършва сравнение и когато човек види някой, който се е навел, за да вдигне паднала на пода писалка и след това я сложи на масата. Моментът, в който човекът поставя писалката на масата, моментът, в който се навежда, вдига писалката и се отправя към масата, всичко това са частици информация, намиращи се в мозъка на наблюдателя. Усещането за време следва от сравнението, извършвано между поставянето на писалката на масата и останалите частици информация.

Времето е понятие, което зависи от сравнението на събитията, които са ни се случили. Например някой влиза в стаята. По-късно изпуска писалка на пода и се навежда, за да я вдигне. След това занася писалката до масата и я оставя върху нея. Човекът извършва сравнение между всички тези действия. Той си мисли, че между всеки един от тях е изминал промеждутък от време и ето така се поражда усещането за време.

Видният физик Джулиан Барбор определя времето по следния начин:

Времето не е нищо друго освен една мярка за променяне разположението на предметите. Махалото се люлее, стрелките на часовника се придвижват. 40

Накратко, времето се състои от няколко частици информация, скрити в мозъка под формата на памет; и по-точно - то се поражда от сравнението между отделни образи. Ако човек няма памет, то той ще живее единствено в настоящия момент; неговият мозък няма да може да извърши тези интерпретации и следователно той няма да притежава никакво усещане за време.

Миналото на един човек е съставено от информация, предоставяна на неговата памет. Ако паметта на човек бъде изтрита, то неговото минало също ще бъде изтрито. Бъдещето се състои от намерения. Без тези намерения ще остане само "настоящият момент".

МНЕНИЯТА НА УЧЕНИТЕ ОТНОСНО ПРЕДСТАВАТА, ЧЕ ВРЕМЕТО Е ВЪЗПРИЯТИЕ

Днес науката приема, че времето е представа, която се поражда от осъществяваната от нас определена поредица от движения и промени. Ние ще се опитаме да изясним въпроса, като цитираме обяснения на различни учени и мислители, свързани с темата.
С книгата си, озаглавена „Краят на времето” ("The End of Time"), в която разглежда понятията безкрайност и вечност, физикът Джулиан Барбор предизвиква голямо вълнение у научния свят. Той подчертава, че идеята за това, че времето е само едно усещане, е твърде трудна за приемане от страна на много хора. В едно интервю с Барбор в списание "Дискъвър" ("Discover") относно факта, че времето е усещане, е направен следният коментар:

"Все още ми е трудно да разбера това", казва той (Барбор). Но в такъв случай здравият разум никога не е бил надежден пътеводител за разбиране на Вселената - откакто Коперник първи предположи, че Слънцето не се върти около Земята, физиците объркаха нашите възприятия. Въпреки това обаче ние не усещаме ни най-малкото движение, докато въртящата се Земя профучава през празното пространство с около 67,000 мили в час. Барбор твърди, че усещането ни за изминаване на времето е толкова погрешно, колкото и вярването, че Земята е плоска.41

Както бихме могли да видим по-горе, този виден физик подчертава факта, че всяка идея, която притежаваме за времето, е абсолютно погрешна и че извършените в областта на съвременната физика проучвания доказват това. Времето не е безусловно; то е разнообразно възприемана, субективна представа, която зависи от събитията.

В ЕДИН СВЯТ, В КОЙТО ВРЕМЕТО ТЕЧЕ В ОБРАТЕН РЕД, МИНАЛОТО ЩЕ СТАНЕ БЪДЕЩЕ Тъй като всяко събитие ни е показвано в определена поредица, то ние си мислим, че времето винаги се движи напред. Например един скиор винаги се спуска надолу по планинския склон, а не нагоре по него. Една капка вода не се издига от водния басейн, а винаги пада надолу към него. В този случай положението на скиора на планинския хълм е минало, докато неговото положение в долната част на хълма е бъдеще. Ако информацията в паметта ни бъде показана в обратен ред обаче, като че превъртаме назад филм, то това, което за нас е бъдеще, а именно позицията по наклона, ще бъде минало, а миналото, което е позицията по нанагорнището, ще бъде бъдещето.

По отношение на връщането на времето назад известният интелектуалец и носител на Нобелова награда – професорът по генетика Francois Jacob, обяснява следното в своята книга "Възможното и действителното" (“Le Jeu des Possibles”):

Прожектирането на филмите назад ни дава възможност да си представим свят, в който времето върви назад; свят, в който млякото се отделя от кафето и изскача от чашата, за да достигне до каничката за мляко; свят, в който светлинните лъчи се отделят от стените, за да се съберат в една примка (гравитационен център), вместо да избликват от източника на светлина; свят, в който хвърлен във водата камък, съпроводен от безброй много капки вода, може да се издигне от нея и да попадне в ръката на човека. Ето така, в един такъв свят, в който времето притежава такива обратни характерни черти, процесите на нашия мозък и начинът, по който паметта ни събира информацията, биха действали назад. Същото е вярно и за миналото и бъдещето, като светът ще ни се струва точно такъв, какъвто ни се струва сега.42

Тъй като мозъкът ни е свикнал с определена поредица от случки, то светът не действа така, както е казано по-горе, и ние смятаме, че времето винаги тече напред. Това обаче е решение, взето в мозъка, и затова е напълно относително. Ако информацията в мозъка ни беше подредена като филм, прожектиран отзад напред, то за нас времето щеше да тече отзад напред. В такъв случай ние щяхме да започнем да възприемаме миналото като бъдеще, а бъдещето като минало и щяхме да живеем един живот, напълно обратен на този, който живеем сега.
В действителност ние не знаем как тече времето или дори дали тече или не. Това е знак, че времето не е безусловен факт, а само вид възприятие.
Относителността на времето е факт, който също е бил потвърден от най-известния физик на 20ти век – Алберт Айнщайн. Линкълн Барнет пише в своята книга “Вселената и д-р Айнщайн” ("General Theory of Relativity"):

Заедно с безусловния космос Айнщайн отхвърля представата за безусловно време – за стабилен и постоянен световен времеви поток, бликащ от вечното минало към вечното бъдеще. Голяма част от неразбирането на теорията на относителността произлиза от нежеланието на хората да осъзнаят, че усещането за време, подобно на усещането за цвят, е вид възприятие. Така както космосът е просто една възможна последователност на материални предмети, така и времето е просто една възможна последователност на събития. Субективността на времето е обяснена най-добре чрез думите на самия Айнщайн. “Преживяванията на един индивид, казва той, ни изглеждат като серия от събития; в тази серия простите събития, които ние си спомняме, изглежда, че са подредени по критерия ‘по-рано’ и ‘по-късно’. Тогава за всеки отделен индивид съществува времето-Аз, или субективното време. То само по себе си е неизмеримо. Всъщност аз мога да свържа числа със събитията по такъв начин, че по-голямото число да се отнася към по-късно събитие.43

Самият Айнщайн отбелязва, както се цитира от книгата на Барнет:
"Космосът и времето са форми на интуицията, които не могат да бъдат отделени от съзнанието, подобно на възприятията ни за цвят, форма и размер."44
Според общата теория на относителността: “времето няма независимо съществуване, което да е отделено от поредицата събития, чрез които го измерваме”.
Относителността на времето се изживява ясно в сънищата. Въпреки че това, което виждаме в сънищата, ни изглежда, че продължава часове, всъщност се случва само за няколко минути или дори секунди.
За да изясним по-добре въпроса, нека помислим върху един пример. Нека приемем, че сме поставени в една стая с един-единствен прозорец, който е специално проектиран, и ние оставаме там за известен период от време. Нека има часовник в стаята, чрез който да можем да виждаме количеството време, което е изминало. В същото време нека виждаме от прозореца на стаята как слънцето изгрява и залязва на определени интервали. След няколко дена отговорът, който бихме дали на въпроса колко време сме прекарали в стаята, ще бъде основан както на информацията, която сме събрали от гледането от време на време на часовника, така и от изчисленията, които сме извършили по отношение на това колко пъти слънцето е изгрявало и залязвало. Например ние сме пресметнали, че сме прекарали три дена в стаята. Ако човекът, който ни е поставил в стаята, обаче дойде и ни каже, че сме прекарали само два дни и че слънцето, което сме виждали от прозореца, е било погрешно произведено чрез симулативна машина и че часовникът в стаята е бил специално регулиран да работи грешно, то тогава изчисленията, които сме си направили, ще загубят смисъла си.

Една от двете близначки отива на пътешествие в космоса и пътува със скорост, близка до скоростта на светлината. Когато след 30 години се върне на земята сестрата, която е останала на земята, ще изглежда много по-възрастна, отколкото тази, която е била в космоса.

Този пример потвърждава, че информацията, която имаме за скоростта на преминаване на времето, е базирана на относителни отношения.
Това е пример за това как при различни обстоятелства един човек може да възприеме един и същи промеждутък от време като по-дълъг или по-къс. Ето още един пример: за човек, който чака брат си да излезе от операционната, един час му се струва като няколко. Но ако същият този човек прави нещо, от което наистина изпитва удоволствие, той няма да усети колко бързо е изминал този час.
С общата теория на относителностт Айнщайн излага следния научен факт: скоростта на времевата промяна зависи от скоростта на предметите и тяхната дистанция от гравитационния център. С увеличаването на скоростта времето намалява, компресира се и се забавя, за да стигне до точката на “спиране”.
Нека обясним това с пример, даден от самия Айнщайн. Представете си двама братя близнаци, единият от които живее на Земята, докато другият пътува в космоса със скорост, близка до светлинната. Когато се върне, пътешественикът ще види, че неговият брат е остарял доста повече, отколкото той самият. Причината е, че времето е преминало доста по-бавно за този човек, който е пътувал със скорост, близка до скоростта на светлината. Същият пример може да се приложи за баща, който отива на космическо пътуване и неговият син, който остава на Земята. Според Айнщайн ако “бащата е бил на 27 години, а синът на 3, тридесет години по-късно, когато бащата се върне на Земята, синът ще бъде на 33, а бащата само на 30”. 45
Относителността на времето е породена не от забавянето на часовниците, а по-скоро е резултат от различаващите се операционни периоди на цялата материална система, която достига до ниво субатомни частици. В една такава ситуация, в която времето се скъсява, ударите на сърцето, делението на клетките, мозъчното функциониране и други подобни операции протичат по-бавно. Човек продължава своя всекидневен живот, без дори да забелязва забавянето на времето.

ПРЕДСТАВАТА ЗА ОТНОСИТЕЛНОСТТА, РАЗКРИТА В КОРАНА

Както обяснихме в предходната страница, времето не е безусловен факт. С откритията на съвременната наука се доказва категорично, че времето е относително възприятие. Това, което е по-интересно, е, че този факт, който е бил неизвестен на науката до 20ти век, е споменат в Корана, който е низпослан преди 14 века.
Така например в някои айяти е посочено, че животът е много кратък. Един човешки живот от приблизително 60 години се казва, че е продължителен колкото един час.

"Деня, в който Той ще ви позове и ще откликнете на Неговата повеля, и ще мислите, че само малко сте престояли." ( Сура Ал-Исра, 52)

"В Деня, когато Той ще ги събере, сякаш са се забавили само един час от деня, те ще се познаят помежду си..." ( Сура Юнус, 45)

В други айяти е разкрито, че времето е много по-кратко, отколкото хората си мислят, че е:

"Един добър пример за това е следният разговор между хора по време на тяхното осъждане на Небесата: “Ще рече [Аллах]: “Колко години престояхте на земята?” Ще рекат: “Престояхме ден или част от деня. Питай отброяващите [ангели].” Ще рече: “Престояхте само малко, ако знаете.”" (Сура Ал-Муаминун, 112-114)

В някои други айяти се казва, че времето може на различни места да преминава с различна бързина. Например в Корана е разкрито, че един ден при Бог е като хиляда години. (Сура Ал-Хадж, 47) Други айяти гласят следното:

"Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джибрил] в Ден, колкото петдесет хиляди години." (Сура Ал-Мааридж, 4)

"Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене." (Сура Саджда,5)

Разказите от много други айяти на Корана разкриват, че времето е възприятие. Например Бог е държал една група от вярващи (приятелите от пещерата) в дълбок сън за повече от триста години. По-късно, когато Той ги събужда, те си мислят, че са стояли в това положение само известно време и не могли да определят точно колко време са спали:

"И запечатахме ушите им в пещерата години наред. После ги събудихме, за да отличим коя от двете групи ще пресметне какъв срок са прекарали." ( Сура Ал-Кахф, 11-12 )

"И така ги събудихме, за да се питат помежду си. Един от тях рече: “Колко време прекарахте [в пещерата]?” Рекоха: “Прекарахме ден или част от деня.” Рекоха: “Вашият Господ най-добре знае колко прекарахте..." ( Сура Ал-Кахф, 19)

Ситуацията, разказана в долупосочения айят, също е доказателство, че времето в действителност е психологическо възприятие:

"Или като онзи, който минал през едно селище, рухнало под своите покриви, и рекъл: “Как Аллах ще съживи това след смъртта му?” И Аллах го умъртвил за сто години, после го възкресил. Рекъл: “Колко се забави?” Казал: “Забавих се ден или част от деня.” Рекъл: “Не, забави се сто години. Виж какво имаш за ядене и пиене! То не се е развалило. И виж магарето си! И за да те сторим знамение за хората, виж костите, как ги подреждаме, после ги обличаме в плът!” И когато му се изяснило, рекъл: "Вече знам, че Аллах над всяко нещо има сила."" (Сура Ал-Бакара, 259)

Както видяхме, тези aйяти ясно разкриват, че времето е относително, а не безусловно. Това означава, че то се променя в зависимост от усвояването на възприемащия; то не е конкретно съществуващо и независимо от възприемащия.

ОТНОСИТЕЛНОСТТА НА ВРЕМЕТО ДАВА ОБЯСНЕНИЕ ЗА СЪЩНОСТТА НА СЪДБАТА

Както видяхме от описанието на относителността на времето и свързаните с него айяти, времето не е конкретно понятие, а такова, изменящо се в зависимост от възприятията. Така например един период от време, който ни се струва, че продължава милиарди години, при Господ продължава само секунда. Един период, който за нас е приблизително 50 хиляди години, за Гавриил и ангелите се равнява само на един ден. Този факт е от изключителна важност за разбиране на представата за съдбата. Съдбата е понятие, изразяващо факта, че Бог е сътворил всяко едно събитие - минало, настоящо или бъдещо, в "един единствен момент". Това означава, че всяко едно събитие от момента на създаване на Вселената до Съдния ден при Бог вече се е случило и е приключило. Значителен брой хора не могат да схванат същността на съдбата. Те не могат да разберат как Бог би могъл да знае за събития, които още не са се случили, или как така миналите и бъдещи събития вече са се случили при Господ. Нещата, които не са се случили от наша гледна точка, в действителност са събития, които вече са настъпили. Това е така, тъй като ние живеем според времето, което Бог е сътворил, и не бихме могли да знаем нещо без информацията в паметта ни. Тъй като на този свят ние живеем в едно място за изпитание, Бог не ни е дал спомени за нещата, които наричаме "бъдеще". Ето защо ние не можем да знаем какво ще се случи в бъдеще.
Бог обаче не е ограничен във времето и пространството. Той е този, Който е сътворил всички неща от нищо. Поради тази причина миналото, настоящето и бъдещето са едно и също за Бог. От Негова гледна точка всичко вече се е случило. Той няма нужда да чака, за да види резултата от дадено действие. За него както началото, така и краят на едно събитие са се случили в рамките на един-единствен момент. Така например Бог знае какъв край очаква Фараона още преди да изпрати Мойсей (м.н.) при него, дори преди Мойсей (м.н.) да бъде роден, а дори и преди Египет да стане царство. И всички тези събития, включително и гибелта на Фараона, са се случили при Господ в един и същи момент. Освен това за Бог не съществува нещо като помнене на миналото. За Бог миналото и бъдещето се явяват винаги настояще, всичко съществува в рамките на един момент.
Ако си представим живота ни като един диафилм, то ние го наблюдаваме, като че гледаме видеокасета, като нямаме възможност да превъртим филма напред. Бог обаче вижда целия този филм наведнъж. Той е този, Който го е създал и е определил всичките му детайли. Така както ние може да видим едновременно началото, средата и края на една линийка, така и Господ обхваща в един-единствен момент, от началото до края, времето, на което сме подчинени. Човешките същества обаче изживяват тези събития единствено когато настъпи времето да станат свидетели на съдбата, която Бог е сътворил за тях. Това е в сила за съдбата на всеки един човек от този свят. Животът на всеки, който някога е бил сътворен или който ще бъде сътворен на този свят и след това в отвъдното, е представен пред Господа с всичките му детайли. Съдбите на всичко живо - планети, растения, животни и др. - са записани заедно със съдбите на милионите човешки същества в безграничната Божия памет. Те ще останат написани, без да бъдат изгубени или намалени. Същността на съдбата е едно от проявленията на безкрайното Божие величие, мощ и сила. Ето защо Той бива наричан Пазител (ал-Хафъз).

ПРЕДСТАВАТА ЗА "МИНАЛО" ПРОИЗЛИЗА ОТ ИНФОРМАЦИЯТА ОТ НАШИТЕ СПОМЕНИ

Поради внушенията, които получаваме, ние си мислим, че преживяваме отделни периоди от време, наречени минало, настояще и бъдеще. Единствената причина, поради която имаме представа за "миналото" (както обяснихме и по-рано), е, че различните събития са разположени в нашата памет. Например моментът, в който биваме приети в първи клас, е частица информация, намираща се в паметта ни, и следователно ние я възприемаме като случило се в миналото събитие. Бъдещите събития пък не се съдържат в паметта ни. Следователно ние третираме нещата, които все още не знаем, като събития, които ще се случат в бъдеще. Но така както миналото е изживяно, според нашата гледна точка, така е и бъдещето. Но тъй като тези събития не са ни предоставени в паметта, то ние не можем да имаме познание за тях.
Ако Бог постави бъдещите събития в паметта ни, то тогава за нас бъдещето ще се превърне в минало. Например един тридесетгодишен човек в паметта си има спомени и събития, равняващи се на тези 30 години, и поради тази причина той си мисли, че са изминали тридесет години. Ако бъдещите събития, които трябва да се случат между тридесет и шестдесетгодишна възраст, бъдат поставени в паметта на този тридесетгодишен човек, то тогава за него както изминалите тридесет години, така и "бъдещите" тридесет (годините между тридесет и шестдесетгодишната му възраст) ще се превърнат в минало. В такъв случай и миналото, и бъдещето ще се съдържат в паметта и за него всяко едно от тях ще бъде изживяно събитие.

Миналото на човек е всъщност само една информация разположена в мозъка му. Ако паметта на човек бъде изтрита, то неговото минало ще изчезне. Ние си правим планове за бъдещето и си го представяме, но ако нашите мисли бъдат нарушени, то няма да остане никаква представа за бъдещето. Ако паметта и мислите ни бъдат отнети от нас, то ние ще живеем само за момента, или за предоставения ни момент.

Тъй като Бог ни е сътворил така, че да възприемаме събитията в определена последователност, като че съществува време, което тече от миналото към бъдещето. Той не ни информира за бъдещето ни, нито пък поставя каквато и да била информация за него в паметта ни. Бъдещето не се съдържа в нашите спомени, но цялото човешко минало и бъдеще са в Неговата безкрайна памет. Това е, както казахме по-рано, като да наблюдаваш човешкия живот все едно че вече е напълно изобразен и завършен върху един филм. Човек, който не може да превърти лентата напред, вижда само минаващите един по един кадри от своя живот. Той греши, като си мисли, че кадрите, които все още не е видял, съставляват бъдещето.

МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО СА ВЕСТИ ОТ НЕВЕДОМОТО

В долуцитираните айяти Бог разкрива, че единственият, който има знание за тайното, невидимото, незабележимото и непознатото, е Той Самият:

"Кажи: “О, Аллах, Творецо на небесата и на земята, знаещ и скритото, и явното, Ти ще отсъдиш сред Своите раби в онова, по което са били в разногласие.”" (Сура Зумар, 46)

"Кажи: “Смъртта, от която бягате, непременно ще ви срещне. После ще бъдете върнати при Знаещия неведомото и явното, и Той ще ви извести какво сте вършили.”" (Сура Джумуа,8)

"Рече: “О, Адам, съобщи им имената!” И когато им съобщи имената, каза: “Не ви ли рекох, че знам неведомото на небесата и на земята, и знам какво разкривате и какво потулвате?”" (Сура Бакара, 33)

Смята се, че в повечето случаи думата "тайно" се отнася единствено за нещо неизвестно, свързано с бъдещето, но както бъдещето, така и миналото е тайна. Всичко, което е изживяно през миналото и което ще се изживее в бъдещето, се съхранява при Господ. Бог обаче дава една част от знанието за миналото в паметта на хората и така то става известно. Така например, когато Бог съобщава нещо относно миналото в айятите от Корана, Той казва на пророка Мохамед (м.н.), че това са "вести на неведомото":

Тези са от вестите на неведомото, които Ние ти разкриваме. Дотогава не ги знаеше нито ти, нито твоят народ. Затова търпи! Краят принадлежи на богобоязливите. (Сура Худ, 49)

Това е от вестите на неведомото, които ти разкриваме [о, Мухаммад]. Не беше ти при тях [братята на Юсуф], когато се наговаряха за своето дело, лукавствайки. (Сура Юсуф, 102)

Бог дава на пророка Мохамед (м.н.) информация за някои събития, които още не се били случили и които били "вести на неведомото" относно бъдещето. Например завоюването на Мека (Сура Фетих, 27) и победата на Византия над езичниците (Сура Рум, 3-4) били разкрити на пророка Мохамед (м.н.), преди да са се случили. Хадисите на Пророка (м.н.) относно знаменията за Съдния ден и Последния период (които били вести за бъдещето за живеещите по онова време хора) показват, че Бог му е съобщил за тези неща.
В Корана е обяснено, че "вестите на неведомото" са давани на пророците и на някои благочестиви вярващи. Така например в Корана е разкрито, че Бог е съобщил на Йосиф (м.н.), че капаните, подготвени от братята му, ще се провалят (Сура Юсуф, 15), а на майката на Мойсей (м.н.) е разкрито, че синът й ще избяга от жестокостта на Фараона и ще стане пророк. (Сура Касас, 7)
И в заключение, всичко, което наричаме минало и бъдеще, са "вести на неведомото", които са скрити при Бог. Бог дава една част от тези сведения в паметта на избраните от Него хора, в избраното от Него време и по този начин им предоставя възможност да разберат известна част от неведомото. Събитията, които станат видими, биват характеризирани от човешките индивиди като минали събития.

ЗНАЧЕНИЕТО НА СМИРЕНИЕТО ПРЕД СЪДБАТА

Така както човек не може да промени своето минало, така той не може да промени и бъдещето си. Поради тази причина тези, които са напрегнати или загрижени за неща, които им се случват, изпитват този стрес и тревога, тъй като не са се смирили пред съдбата си.

Фактът, че миналото и бъдещето вече са сътворени при Бог и че всичко се е случило и съществува при Бог, ни показва една изключително важна истина: всеки се намира в пълна зависимост от своята съдба. Така както човек не може да промени миналото си, така той не може да промени и своето бъдеще, защото както миналото, така и бъдещето вече се е случило. Всичко, свързано с бъдещето, е определено - къде и кога ще се случат събитията, какво ще яде, с кой ще разговаря, какво ще дискутира, колко пари ще спечели, от какви болести ще се разболее, както и кога, къде и как ще умре. Всички тези неща вече съществуват при Бог и вече са изживени в Божията памет. Но тези сведения все още не са поставени в човешката памет.
Следователно тези, които са опечалени, объркани, нервни и притеснени за своето бъдеще, се тревожат напразно. Бъдещето, за което те толкова много са загрижени и разтревожени, вече се е случило. И независимо какво ще направят, те не могат да променят нещата.
Именно тук е от изключително значение да отбележим, че е необходимо да избегнем погрешното разбиране на съдбата. Някои хора я схващат погрешно и си мислят, че това, което им е отредено от съдбата, по един или друг начин ще се случи и поради тази причина те няма какво да правят. Вярно е, че всичко, което ни се случва ни е отредено от съдбата, че преди да изживеем дадено събитие, то вече се е случило при Бог и е записано с всичките си подробности в Книгата-майка (Левх-и Махфуз) при Господ. Но Бог дарява всеки човек с усещането, че може да променя нещата, може сам да прави избор и да взима решения.

БОГ ЗНАЕ И ВИЖДА НАШЕТО МИНАЛО И БЪДЕЩЕ КАТО ЕДИН МИГ На тази картина хората не виждат колата и тези в колата не ги виждат. В този отделен момент те нямат информация един за друг. Но някой, който погледне тази картина от разстояние и от различно място, лесно ще види всичко и от двете страни едновременно. Същото се случва и в човешкия живот. Ние притежаваме представите за минало и бъдеще, но тъй като сме ограничени във времето, можем да видим бъдещето си единствено в течение на времето. Бог обаче не е ограничен във времето и пространството, Той вижда нашето минало, бъдеще и настояще в един единствен момент, със съвършена жизненост и яснота. Например рязкото спиране, което този шофьор ще направи, когато види хората на пътя, се знае и е видяно преди това при Бог.

Например, когато човек иска да пие чаша вода, той не казва "Ако ми е писано, ще пия" и да седн,е без да се помръдне. Напротив, той става, налива си чаша вода и я изпива. В действителност той пие предопределена вода в предопределена чаша. Но когато прави това, той има чувството, че действа по свое собствено желание и воля. Той усеща това през целия си живот за всяко едно нещо, което извършва. Разликата между човек, който се е смирил пред Господа и съдбата, която му е отредил, и човек, който не може да проумее тази действителност, е следната: този, който се е отдал на Бог, знае, че всичко, което върши, е съобразно с Божията воля, независимо от усещането, че той сам извършва всичко. А другият човек погрешно си мисли, че той прави всичко със своя собствен разум и сила.
Така например, когато човек, който се е покорил на Господа, разбере, че е болен той знае, че тази болест се съдържа в съдбата му и се доверява на Бог. Той вярва, че след като Господ му е отредил тази болест, то тя със сигурност ще му донесе огромна полза. Но той не стои да чака, без да предприеме никакви мерки, като си мисли, че ако му е отредено да оздравее, ще оздравее. Точно обратно, той предприема всички възможни предпазни мерки - отива на лекар, спазва това, което му предпишат, и взима необходимите лекарства. Но той не забравя, че силата на въздействие на лекаря, лечението, лекарствата, както и това дали ще се почувства по-добре или не, всички са отредени в съдбата му. Той знае, че всичко това се съдържа в Божията памет и е съществувало там още преди той да се появи на този свят. В Корана Бог разкрива, че всичко, което се случва на хората, е записано предварително в една книга:

"Не се случва беда, преди да сме я породили, нито на земята, нито с вас самите, без да е [записана] в Книга. За Аллах това е лесно. За да не страдате за онова, което ви се е изплъзнало, и да не ликувате за онова, което ви е дошло. Аллах не обича горделивите, самохвалците." (Сура Хадид, 22-23)

Поради тази причина всеки, който вярва в съдбата, няма да изпитва ни най-малка тревога или отчаяние от нещата, които му се случват. Напротив, той ще бъде напълно отдаден, уповаващ се на Господа и винаги спокоен. Бог предопределя всичко, което се случва на хората, и поради тази причина им повелява да не тъгуват в трудност и да не се възгордяват с дарените им блага. Трудностите, които претърпяват човешките същества, заедно с богатството и успехите им, са отредени от Бог. Всички тези неща са част от нашата съдба, която Всевишният ни предопределя, за да ни подложи на изпитание. Както е низпослано в един айят: "... повелята на Аллах е предопределена съдба." (Сура Ахзаб, 38)
В един друг айят Бог разкрива: "Ние всяко нещо сътворихме с мяра". (Сура Камар, 49) Не само човешките същества, но и всичко останало - живо и неживо, Слънцето, Луната, планините и дърветата, имат съдба, която е предопределена от Бог. Така например една счупена антична ваза бива счупена в момента, определен в нейната съдба. Когато е била изработена, е било определено кой ще използва тази няколкостолетна ваза, както и в кой ъгъл, в чия къща и до кои други предмети ще бъде поставена. Шарките на вазата и нейните цветове са били предварително определени в нейната съдба. В Божията памет е известно в кой ден, в кой час, в коя минута, от кой и как ще бъде счупена. Първият момент, в който вазата бива изработена, първият момент, в който бива изложена на витрината за продан, първият момент, в който бива поставена в ъгъла на стаята, моментът, в който бива счупена на парчета, с една дума, всеки един момент от вековния живот на тази ваза е представен при Бог като единединствен момент. Докато дори човекът, който ще счупи вазата, не знае, че ще направи това, до секундата преди да я счупи, този момент е изживян и е известен при Бог. Поради тази причина Бог казва на хората да не съжаляват за нещата, които са загубили. Това, което са загубили, са го загубили в съответствие със съдбата им и не могат да го променят. Хората трябва да си вземат урок от това, което им се случва, да видят целта и ползите, предоставени им от тези неща. Те трябва винаги да се прекланят пред безграничната милост, състрадание и справедливост на Господа, Който е сътворил техните съдби и който пощадява и закриля Своите раби.

Всяко съществуващо нещо е създадено със съдба. Дори преди една ваза да бъде изработена, при Бог е определено кой ще я направи и в какъв стил ще бъде изработена тя, кой ще я купи и откъде, в каква къща и в кой ъгъл ще бъде поставена, както и в кой ден, в кой момент и причината, поради която ще падне и ще се счупи.

Тези, които живеят, без да осъзнават тази съществена действителност, са изпълнени винаги с тревога и страх. Например те са силно притеснени за бъдещето на децата си. Те са силно загрижени по въпроси като: В какво училище ще учат? Каква професия ще си изберат? Имат ли добро здраве? Какъв живот ще водят, като пораснат? Всеки момент от живота на човек обаче е предопределен от Бог от момента, в който е една клетка, до времето, когато се научава да чете и пише, от първия въпрос, на който отговаря на кандидатстудентския изпит, до компанията, в която ще работи през останалата част от живота си, колко документа ще подпише и колко пъти ще ги подписва, къде и как ще умре. Всички тези неща са скрити в Божията памет. Например състоянието на един човек сега, в зародишния му период, в първи клас или в университета, моментът, в който празнува тридесет и пет годишния си рожден ден, първият ден, когато започва работа, моментът, в който вижда ангелите, когато умре, моментът, в който бива погребан, и моментът, когато в Съдния ден се изправи пред Бог, за да отговаря за делата си, всички те се съдържат в Божията памет като един-единствен момент.
Всяко съществуващо нещо е създадено със съдба. Дори преди една ваза да бъде изработена, при Бог е определено кой ще я направи и в какъв стил ще бъде изработена тя, кой ще я купи и откъде, в каква къща и в кой ъгъл ще бъде поставена, както и в кой ден, в кой момент и причината, поради която ще падне и ще се счупи.
Следователно безсмислено е човек да се притеснява и да се страхува за живот, всеки момент от който е изживян, засвидетелстван и все още съществуващ в Божията памет. Без значение какви усилия полага и колко е обезпокоен, всички - неговите деца, съпруга, приятели и роднини, ще живеят живота, който им е подготвен при Бог.
При това положение всеки съвестен и разумен човек, който проумее тази действителност, трябва да се отдаде смирено на Бог и на отредената му съдба. Всъщност всички хора така или иначе вече са в подчинение на Бог и са сътворени отдадени на него. Без значение дали това му харесва или не, човек живее в подчинение на съдбата, която Бог е сътворил за него. Човек, който отрича своята съдба, е неверник, защото в съдбата му е отредено да бъде "неверник".
Тези, които се отдадат на Господ с желание, могат да се надяват да се наслаждават на Божията воля и милост и да спечелят място в рая; те ще живеят един охолен живот в безопасност и щастие както на този свят, така и в отвъдното. Това е така, защото човек, който се е подчинил на Бога, знаейки, че за него няма нищо по-добро от съдбата, която Бог му е отредил, няма да има от какво да се бои и за какво да се тревожи. Този човек ще полага всякакви усилия, но той знае, че всяко едно от тях е отредено в съдбата му и каквото и да направи, той не може да промени това, което му е писано.

Дори преди една кола да бъде произведена, в нейната съдба е определено какъв цвят ще бъде, кой ще я купи и дори как ще изглежда в моргата за коли.

Всеки вярващ трябва да се отдаде на съдбата, която му е предопределена от Бог. В лицето на това, което му се случва, той трябва да направи всичко възможно, за да разбере причините за тези неща, да вземе предпазни мерки и да се опита да ги насочи към благоприятно развитие. Но ще бъде спокоен, защото ще знае, че всичко се случва в съответствие със съдбата и че Бог му е отредил най-благоприятните неща. Като пример за това в Корана се споменава за мерките за сигурност, които Яков (м.н.) предприема за своите синове. За да предпази синовете си от злонамерени хора, Яков ги съветва да влязат в града през различни врати, но да не забравят, че това не би повлияло на предопределената им от Бог съдба:

"И рече: “О, синове мои, не влизайте през една врата, а влезте през различни врати! И с нищо аз не ще ви избавя от Аллах. Властта принадлежи само на Аллах. На Него аз се уповавам и на Него да се уповават уповаващите се!”" (Сура Юсуф,67)

Хората могат да направят каквото пожелаят, но те не могат да променят съдбата си. Това е разкрито в следния айят:

"После, подир скръбта, Той ви спусна за успокоение дрямка, обзела една група от вас, а на [друга] група тревога изпълни душите. Допускаха неправда за Аллах с помислите на невежеството, казвайки: “С какво зависи делото от нас?” Кажи [о, Мухаммад]: “Делото принадлежи всецяло на Аллах.” Скриват в душите си онова, което не издават пред теб. Казват: “Ако делото с нещо зависеше от нас, тук нямаше да ни убиват.” Кажи: “И да си стояхте по домовете, онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да излязат към своите [смъртни] ложета. [Това бе,] за да изпита Аллах какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви. Аллах знае съкровеното в сърцата.”" (Сура Ал-Имран, 154)

От този айят ясно виждаме, че дори ако човек се откаже да извърши нещо в името на Бог, за да избяга от смъртта, ако му е писано да умре, то той в крайна сметка ще умре. Дори пътищата и методите, които един човек предприема, за да не умре, са определени в съдбата му и всеки ще изживее това, което му е отредено в съдбата. В този айят Бог също така разкрива на хората, че причината да създава отделните събития в съдбата им е за да ги изпита и да пречисти сърцата им.
В Корана е казано, че смъртта на всеки е предопределена при Бог и че зачеването на всяко едно бебе става с Негово позволение.

"Аллах ви сътвори от пръст, после от частица сперма, после ви стори съпрузи. И никоя жена не забременява и не ражда без Неговото знание. И нито се дава дълголетие на дълголетник, нито се скъсява възрастта, без да е записано в книга. Това е лесно за Аллах." (Сура Фатир, 11)

В долуцитирания айят е разкрито, че всичко, което човек върши, е записано дума по дума и че това, което влезлите в рая изпитват, са също така вече изживени неща. Така както казахме по-рано, истинският живот в рая е бъдеще за нас. Но животът на тези, които са в рая, техните разговори и пиршества са в момента в Божията памет. Преди нашето раждане бъдещето на човечеството в този и в отвъдния свят също е било изживяно при Бог в рамките на един-единствен момент и също се съхранява в Божията памет.

"Всичко, малко или голямо, е записано. Богобоязливите ще пребъдат сред градини и реки ­ истинно обещание при Владетеля, Всемогъщия." (Сура Камар, 52-55)

От този начин на изразяване в Корана можем да разберем, че при Бог времето е като един миг и за него няма минало и бъдеще. Както виждаме, някои неща, които за нас ще станат в бъдеще, в Корана са разкрити като случили се преди много време. Това е така, защото Бог е сътворил миналото и бъдещето като един-единствен момент. Следователно събитие, което трябва да се случи в бъдеще, в действителност вече се е случило, но тъй като ние не можем да разберем това, си мислим, че то е бъдещо. Така например в айятите, където се описва как човешките индивиди ще отговарят за делата си пред Бог, се разбира, че това се е случило преди доста време.

"И щом се протръби с Рога, всички на небесата и на земята ще паднат безжизнени, освен за когото Аллах не е пожелал. После още веднъж ще се протръби и ето ги ­ станали ­ чакат! И ще засияе земята със светлината на нейния Господ. И ще бъде положена книгата [на делата], и ще бъдат доведени пророците и свидетелите, и ще се отсъди между хората справедливо, и не ще бъдат угнетени... И на тълпи ще бъдат подкарани към Ада неверниците... А богобоязливите ще бъдат поведени към Рая на групи..." (Сура Зумар, 68-73)

Ето и други примери от Корана:

"И с всеки човек ще дойде водач и свидетел [от ангелите]. (Сура Каф, 21)

"И ще се разцепи небето, и ще бъде слабо в този Ден. (Сура Хакка, 16)

"И ще ги възнагради, защото бяха търпеливи ­ с Градина и с коприна, облегнати там на престоли. Не ще виждат там ни зной, ни мраз. (Сура Инсан, 12-13)

"И Адът ще бъде показан на всеки, който вижда... (Сура Назиат, 36)

"Но в този Ден вярващите се смеят на неверниците. (Сура Мутаффифин, 34)

"И щом престъпниците видят Огъня, ще се убедят, че ще попаднат в него. И не ще намерят избавление оттам. (Сура Кахф, 53)

В горните айяти събитията, които ще ни се случат след смъртта, са описани като вече завършили. Това е защото Бог не е ограничен в относителните величини на времето като нас. Бог е повелил всички тези събития извън времето; хората са ги извършили, всички тези събития са изживени и завършили. Долуцитираният айят разкрива, че всяко едно събитие, било то малко или голямо, се случва със знанието на Бог и е записано в една книга.

"С каквото и да се заемеш, и да четеш за него от Корана, и каквато и работа да вършите, над вас Ние сме свидетели, още щом навлезете в него. И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежест на прашинка, както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга." (Сура Юнус, 61)