Sentiamo ogni tipo di suono nel nostro cervello

Anche il processo uditivo opera in un modo simile a quello visivo. In altre parole, sentiamo i suoni nel nostro cervello nello stesso modo in cui percepiamo la visione del mondo esterno nel nostro cervello. L'orecchio cattura i suoni intorno a noi e li trasmette all'orecchio medio. L'orecchio medio amplifica le vibrazioni sonore e le porta all'orecchio interno. L'orecchio interno trasforma queste vibrazioni sonore in segnali elettrici, sulla base della loro frequenza e intensità, e poi le trasmette al cervello. Questi messaggi all'interno del cervello vengono poi trasferiti all'area uditiva, dove i suoni vengono interpretati. Perciò, il processo uditivo ha luogo nel centro dell'udito essenzialmente nello stesso modo in cui il processo visivo ha luogo nel centro della visione.

L’orecchio esterno cattura le onde sonore e le trasmette all’orecchio medio. Questo amplifica tali suoni e li trasmette all’orecchio interno. Questo, a sua volta, converte i suoni in segnali elettrici sulla base della loro intensità e frequenza e poi li manda al cervello.

I suoni reali non esistono quindi al di fuori del nostro cervello, anche se ci sono vibrazioni fisiche che chiamiamo onde sonore. Queste onde sonore non vengono trasformate in suoni all'esterno o all'interno delle nostre orecchie, ma piuttosto nel nostro cervello. Come il processo visivo non è eseguito dai nostri occhi, così nemmeno le nostre orecchie operano il processo uditivo. Per esempio, quando si discorre con un amico o un'amica, se ne osserva l'immagine nel proprio cervello, e se ne sente la voce nel proprio cervello. Quando la scena prende forma nel cervello, si ha un forte senso delle tre dimensioni, e anche la voce dell'amico sarà udita con un simile senso di profondità. Per esempio, si potrebbe vedere l'amico a una grande distanza, oppure seduto alle proprie spalle; nello stesso modo se ne sente la voce come proveniente da lui, da un luogo vicino o da dietro. La voce dell'amico, però, non è lontana o alle spalle. È nel cervello.
La straordinarietà della reale natura del suono che si ode non è limitata a questo. Il cervello è in realtà isolato sia rispetto alla luce che rispetto al suono. Il suono, di fatto, non entra mai in contatto con il cervello. Perciò, malgrado il volume dei suoni uditi, l'interno del cervello è in realtà molto silenzioso. Si odono, però, dei rumori, delle voci per esempio, molto chiaramente nel cervello. Essi sono così distinti che una persona in salute li ode senza difficoltà o distorsioni. Si ode la sinfonia di un'orchestra nel proprio cervello, il quale è isolato acusticamente; si possono udire tutti i suoni in un ampio spettro di frequenze e decibel che va dal suono delle foglie al suono dei jet. Quando ci si reca a un concerto del proprio cantante preferito, i suoni bassi e alti che riempiono lo stadio intero si costituiscono nel profondo silenzio del cervello. Quando si canta da soli ad alta voce se ne ode il suono nel cervello. Se, in quel momento, si avesse però la possibilità di registrare il suono nel proprio cervello con un registratore, si udirebbe solo silenzio. Questo è un fatto straordinario. I segnali elettrici che giungono al cervello sono uditi nel proprio cervello come suoni, per esempio il suono di un concerto in uno stadio affollato.

CHE IL MONDO ABBIA ORIGINE NEL NOSTRO CERVELLO È UN FATTO SCIENTIFICO

Noi tutti riconosciamo di fare esperienza di tutte le caratteristiche individuali del mondo attraverso i nostri organi sensoriali. Le informazioni che ci giungono attraverso tali organi sono trasformate in segnali elettrici, che le singole aree del nostro cervello poi analizzano ed elaborano. Dopo che questo processo di interpretazione ha avuto luogo nel nostro cervello, noi saremo in grado, per esempio, di vedere un libro, gustare una fragola, sentire l'odore di un fiore, percepire la consistenza di un manufatto di seta, o udire le foglie agitarsi nel vento.

Ci è stato insegnato che tocchiamo il tessuto che ricopre nostro corpo, che leggiamo un libro che è a 30cm di distanza da noi, che sentiamo l'odore di alberi che sono lontani da noi, che udiamo il movimento di foglie in alto sopra di noi. Tutto ciò, tuttavia, è nella nostra immaginazione. Tutte queste cose accadono nel nostro cervello.

A questo punto ci troviamo di fronte a un altro fatto sorprendente: non esistono, di fatto, colori, voci o immagini nel nostro cervello. I segnali elettrici sono tutto ciò che si può trovare nel nostro cervello. Questa non è una speculazione filosofica. È una semplice descrizione scientifica del funzionamento delle nostre percezioni. Nel libro Mapping The Mind (Mappare la mente), Rita Carter descrive così il modo in cui noi percepiamo il mondo:

Ognuno [degli organi sensoriali] si è adattato in modo complesso per poter entrare in relazione con il proprio tipo di stimolo: molecole, onde o vibrazioni. Ma la risposta non risiede in questo fatto, perché nonostante la loro meravigliosa varietà, ogni organo di senso esegue sostanzialmente lo stesso compito: traduce il suo particolare tipo di stimolo in impulsi elettrici. Un impulso non è che un impulso. Non è il colore rosso, né le prime note della Quinta Sinfonia di Beethoven - è un bit di energia elettrica. Di fatto, più che discriminare un tipo di input sensoriale da un altro, gli organi sensoriali li rendono in realtà più simili.

Tutti gli stimoli sensoriali, quindi, giungono al cervello sotto la forma, più o meno indifferenziata, di un flusso di impulsi elettrici creati dall'azione dei neuroni, a mo' di domino, lungo un determinato percorso. Ecco tutto ciò che accade. Non c'è nessun riconvertitore che a un certo stadio muti nuovamente questa attività elettrica in onde luminose o in molecole. Ciò che rende un flusso visivo e un altro olfattivo dipende, piuttosto, da quali neuroni sono stimolati.1

Viviamo la nostra intera esistenza all’interno del nostro cervello. Le persone che vediamo, i fiori che annusiamo, la musica che ascoltiamo, la frutta che gustiamo, il bagnato che sentiamo sulla mano… tutto ciò si costituisce nel nostro cervello. In verità, né i colori, né i suoni, né le immagini esistono nel nostro cervello. Le uniche cose che esistono nel cervello sono segnali elettrici. Ciò significa che viviamo in un mondo che prende forma dai segnali elettrici nel nostro cervello. Questa non è un’opinione o un’ipotesi, ma la spiegazione scientifica di come si percepisce il mondo.

Тези, които узнаят тайната относно материята изпитват едно голямо вълнение

Писмата по-долу са от хора, които са прочели за 'Тайната отвъд материята' в предишни публикувани книги на автора. От съответните писма са взети само откъсите, които съдържат мислите на читателите след научаване на истината.
 Всеки, който прочете тази творба, ще разбере, че в истинския смисъл на думата материя не съществува, а тя е само една илюзия. Това, че материята е илюзия, е едно толкова голямо разкритие, че изглежда почти невъзможно да бъде обяснено. Например: Бихте ли могли да си представите вълнението, което човек изпитва, когато умира и след това отново бива съживен? Или неизразимото вълнение, изпитано от човек, който лети във въздуха, минава през стени или се намира на няколко места едновременно? Този въпрос обаче дори не може да бъде сравнен с тези чудотворни състояния. Думата необикновен също остава слаба в сравнение с него. Недостатъчно е дори да кажем, че той е приказно необичаен или вълнуващ. Той е несравнимо проявление на Божието задълбочено и грандиозно изкуство. Това, което все още не мога да разбера, е как нещо толкова лесно за разбиране е било скрито от човешкия разум в продължение на толкова много години? Как така човечеството не е успяло да го осъзнае? Или пък тези, които са го разбрали, са се изплашили и са предпочели да не казват на никого? Аз прочетох темата веднъж и веднага я разбрах. Всичко е съвършено очевидно…  К.Х.Г. / Франкфурт
 Ние трябва веднага да съобщим на всеки за тази разтърсваща човешкия разум истина. Какво чакаме? Не е ли съвършено ясна? Ние трябва незабавно да използваме всички възможни средства, за да съобщим на целия свят за това. Тази истина ще доближи хората до Бог. Според мен тази истина ще разтърси всичко на света из основи. Не намирам други думи, за да го кажа. Моето уважение към вас и нека Бог да ви закриля. Ф.E. /Анкара
 Аз прочетох главата, озаглавена "Тайната отвъд материята", в края на книгата ви “Еволюционната измама”. Има едно нещо, което не можах да разбера. То е нещо доста странно. Това, което обяснявам в момента, се намира в мен, аз също се намирам в мен самия, какво е това? Каква огромна тайна е това. Интересно ми е кога хората ще я разберат. Тя е съвършено ясна и не е трудно да се разбере напълно. Защо ни отне толкова дълго, за да я разберем? Когато всеки на този свят я разбере, мисля, че в науката ще настъпят безброй много коренни промени. Не знам как да нарека тази ситуация. Аз бях смаян, зашеметен. Благодарих на Всевишния Бог. Сега разбирам всичко по-добре. Но изпитвам малко затруднение при обясняването й на другите. Някои хора не могат да разберат. Те казват: "Ето, аз стоя пред теб". Когато кажат това обаче, аз съм само един образ в техния мозък. Тези хора си мислят, че аз съм някъде навън. Сега мисля само за това как по-добре да изразя своето изумление. Очаквам новите ви книги, свързани с темата. Ако всички примери бъдат взети от всекидневния живот, то ще бъде по-лесно обяснението на нещата на останалите. С.К. / Муула.

Отговори на възражения по отношение на истината относно материята

Въпреки че темата за истината относно материята е изключително ясна и лесно разбираема, поради различни причини някои хора отбягват да разберат тази истина и се преструват, че не са я разбрали.
Множество хора, които са разбрали този въпрос, изразяват своето изключително вълнение от научаването на "тайната отвъд материята" и от това как тя е променила живота им и начина им на мислене. Голяма част от хората искат да се задълбочат в темата и задавайки въпроси, се опитват да я разберат по-добре. Можете да видите някои от техните коментари в главата, озаглавена "Тези, които научават тайната отвъд материята, изпитват огромно вълнение".
Други обаче упорито отричат тази необикновена истина и излагат разнообразни собствени разсъждения, мъчейки се да я опровергаят. Всеки, който я отрича, трябва по научен път да покаже, че образите и звуците не се формират в мозъка. Нито едно от изложените възражения на учени, професори по неврология, мозъчни експерти, психолози, психиатри или професори по биология, с една дума на абсолютно никой обаче не отрича факта, че нашите възприятия се формират в мозъка ни. Това е така, защото е научно установен факт.
Въпреки това някои хора се опитват да забулят въпроса, като си играят с думите или използват един остарял научен стил. Те се опитват да избегнат очевидната истина, която следва от твърдението, започващо с "Тъй като образите се формират в мозъка ни...". Един от ясните примери за това са отговорите, давани от учените, когато ги питат дали образите се формират в мозъка.
Един от тези учени отговаря: "Не, образите не се формират в мозъка. Проникналите сигнали формират изображение на едно визуално преживяване".
Нека сега разгледаме метода, който този учен използва с цел отричане на истината. Попитан дали образите се формират в мозъка, той започва с категоричното "Не". След това продължава, казвайки, че сигналите формират представителен образ, който ни позволява да видим това, към което гледаме. Ето така той всъщност отговаря на зададения му въпрос положително. Разбира се, че образът в мозъка е "изображение". Нашите мозъци никога не биха могли да съдържат една истинска маса или слънце, или небе. Образът, който имаме, е изображение, с други думи, той е едно копие. Когато казваме, че можем "да виждаме света", ние в действителност възприемаме този "представителен свят" или "копие", или "въображаем свят". Всички тези изрази са различен начин на израз на едно и също нещо.
Един учен, попитан дали това, което виждаме в мозъка си, е представителен свят, отговаря: "Определено не. Това, което виждаме в мозъка си, е копие на света". С други думи, той първо отрича зададения му въпрос, а след това използва едно до известна степен по-объркващо обяснение, с което потвърждава, че ние в действителност виждаме в мозъка си. Това е един непочтен метод, към който прибягват някои учени, които се страхуват, че ако приемат тази истина, то след това ще бъдат принудени да се откажат от материята, която вярват, че е единственото съществуващо нещо.
Други пък се чувстват неспособни да отрекат това, че образите се формират в мозъка ни, но тъй като не се решават да кажат: "Да, аз виждам целия свят в мозъка си", те дават един по-усукан отговор: "Мозъкът просто обработва идващите сигнали и предопределя една нервна дейност и ето така вие виждате и чувате". При всички случаи реалният предмет на дискусията е къде се формират образите, след като веднъж вече мозъкът е осъществил всичките си преработки. Даденият от този учен отговор в действителност не представлява точно отговор на въпроса, а едно кратко обяснение на етапа преди формирането на образите. Мозъкът обработва сигналите, но той след това не ги връща обратно в окото или ухото. Поради тази причина не  окото е това, което вижда, и не  ухото е това, което чува. Нас ни интересува какво прави мозъкът, след като е обработил пристигналите сигнали? Къде се съхранява информацията от обработката и къде тя бива превръщана в образи и звуци? Кой е този, който възприема тази информация като образи и звуци? Когато на учените бъдат зададени въпроси като тези, те се опитват да избегнат да приемат истината, като дават дълги и заплетени обяснения. Всъщност фактът, че съществува какъвто и да било спор по отношение на една толкова очевидна истина, е същинско чудо.
Всички тези начини на възпротивяване или отхвърляне на разглеждания въпрос са слаби и неоснователни. Докато човекът, който отрича разкритото в тези страници, не дойде с научни доказателства, които да опровергават, че всичките ни възприятия са се формирали в мозъка ни, това, което казва, няма абсолютно никаква стойност. Факт е, че образите и всички наши усещания се формират в нашите мозъци. Въпреки че някой може да е разбрал ясно това понятие, обаче може все още да отрича, че Бог е този, който е създал тези образи. Той би могъл да каже: "Дори не ми се нрави да си помисля за това" или "Притеснявам се да си представя, че никога не съм виждал самата материя", или "Животът ми няма да има вече смисъл". Този човек би се разстроил от това да разбере, че не съществува нищо друго освен Бог. Но той не може да каже, че вижда това, към което гледа, със собствените си очи или че първоизточниците на това, което вижда, съществуват някъде извън него. Това е така, защото не съществува никакво научно доказателство или наблюдение, което да покаже, че това е така, нито пък някога би могло да съществува такова. При всички обстоятелства, дори и най-страстните материалисти приемат, че образите биват наблюдавани в мозъка.
Тази глава ще бъде посветена предимно на отговорите на възраженията на тези, които не могат да приемат този факт. Четейки тези възражения и дадените им отговори, ще видите, че в действителност отговорите са доста очевидни, когато биват разгледани с искреност и без каквито и да било предразсъдъци.

Възражение: "Когато Видите Идващ Срещу Вас Автобус, Вие Се Отдръпвате Настрани, За Да Не Ви Блъсне. Това Означава, Че Автобусът Съществува. Защо Ще Трябва Да Се Отдръпвате Настрани, Ако Го Виждате В Мозъка Си?".

Отговор: Моментът, в който тези, които задават такива въпроси, допускат грешка, е този, че те си мислят, че понятието "възприятие" се отнася единствено до зрението. В действителност всички усещания като докосване, допир, твърдост, болка, топлина, студ и мокрота също се формират в човешкия мозък точно по същия начин, по който се формират и визуалните образи. Например човек, който усеща студения метал на вратата, слизайки от автобуса, всъщност "усеща студения метал" в мозъка си. Това е една ясна и общоизвестна истина. Както вече видяхме, осезанието се формира в отделна част на мозъка чрез нервни сигнали, идващи от върховете на пръстите. Но този, който усеща, не са върховете на пръстите ви. Хората приемат това, защото то е научно доказано. Но когато стане въпрос не за хващане на вратата на автобуса, а за блъскането на човек от него, т.е. за едно по-силно и болезнено осезание, то те си мислят, че тази истина вече не е в сила. Болката и силният удар обаче също се възприемат от мозъка. Човек, който е блъснат от автобус, усеща целия натиск и болка от случилото се в своя мозък.
За да можете да разберете това по-добре, би било полезно да вземете под внимание вашите сънища. Човек може да сънува, че е бутнат от автобус, че по-късно отваря очи в болницата, бива вкаран в операционната, докторите разговарят помежду си, семейството му пристига разтревожено в болницата и че той е осакатял или усеща ужасна болка. В своя сън той възприема всички образи, звуци, усещания за твърдост, болка, светлина, цветовете в болницата, всички страни на случилото се много ясно и отчетливо. Те са толкова естествени и правдоподобни, както и в реалния живот. Ако в този момент на човека, който сънува този сън, му бъде казано, че това е само сън, той няма да повярва. В действителност обаче всичко, което вижда, е една илюзия - и автобуса, болницата и дори тялото, което вижда в съня си, нямат физически съответствия в реалния свят. Въпреки че те нямат физически съответствия, той все още има усещането като че "реалното тяло" е било ударено от "реалния автобус".

Вечността е скрита в Божията памет

Нито една секунда от живота на човек не се загубва. Всяка една от тях остава скрита завинаги, с цялата си жизненост, в Божията памет.

Някои от хората, които не са успели напълно да разберат, че материята в действителност е една съвкупност от възприятия, формирани в мозъка, изпадат в известни заблуждения и си вадят погрешни заключения. Така например някои разбират обяснението, че материята е илюзия, в смисъл, че материята въобще не съществува. Други си мислят, че материята съществува като илюзия само тогава, когато гледаме към нея, но когато не я наблюдаваме, тя не съществува. Нито една от тези представи не е вярна.
Първо, да кажем, че материята не съществува или че хората, дърветата или птиците не съществуват, е напълно погрешно. Всички тези неща съществуват и са сътворени от Господ. Но както обяснихме още в първите страници на книгата, Бог е сътворил всичко под формата на образ или на възприятие. С други думи, след като Бог е сътворил тези неща, Той не им е дал конкретно, независимо съществувание. Всеки един от тях продължава да бъде сътворяван във всеки един момент. Независимо от това дали ги виждаме или не, всички тези неща са вечни в Божията памет. Всичко, което е съществувало преди нас и което ще съществува след нас, вече е сътворено от Бог за един-единствен миг. Както бе обяснено в предходната глава, времето е една илюзия. Бог е сътворил времето и Той не е ограничен с него. Следователно тези неща, които според нас ще съществуват в бъдеще, са сътворени за един миг при Бог и съществуват и понастоящем. Но ние не можем да ги видим, защото сме ограничени с времето.
Така както нещата, които ще видим в бъдеще (или ще съществуват за нас в бъдеще), са в наличност в рамките на един момент в Божията памет, така и нещата от миналото не престават да съществуват в паметта Му. Например, когато сте били зародиш в майчината утроба, денят, в който сте започнали да се учите да четете и пишете, моментът, в който сте получили първия си училищен доклад, моментът, в който за първи път сте карали кола, случаят, в който една възрастна дама ви се е усмихнала, когато сте и ударено отстъпили мястото си в автобуса, и още много такива събития, които сте изживели в миналото, наред с всичко, което ще ви се случи в бъдеще, съществуват сега в Божията памет и ще останат там вечно.

ВСЕКИ ЕДИН МИГ, КОЙТО ИЗЖИВЯВАМЕ СЕ СЪХРАНЯВА ПРИ БОГ, ТОЙ НЕ ИЗЧЕЗВА И ЗАПАЗВА СВОЯТА ЖИЗНЕНОСТ

Времето също е възприятие

До този момент в книгата обяснихме как материята, смятана за безусловно съществуваща, всъщност не е нищо друго освен едно усещане (образ), изпитвано от всеки човек в мозъка му. Също така бе представено колко важна е тази действителност за нарастване на обичта и боязънта към Господа, за разпространяване на моралността и добрите нрави и за погиването на материализма.
Съществува едно друго понятие, подобно на материята, което материалистите смятат за вечно и безусловно, а именно ВРЕМЕТО. Но подобно на материята времето също е възприятие и не е безусловно; съществува момент, в който то бива създадено. Този факт, който днес е потвърден с научни доказателства, е разкрит в известен брой айяти от Корана.

ВРЕМЕТО Е ПОНЯТИЕ, КОЕТО СЕ ФОРМИРА В РЕЗУЛТАТ НА СРАВНЕНИЕТО НА ЕДИН МОМЕНТ С ДРУГ

Времето е представа, която зависи изцяло от нашите възприятия и сравнението, което правим между тях. Например в момента вие четете тази страница. Допуснете, че преди да направите това, сте се хранили в кухнята. Вие си мислите, че съществува интервал между момента, когато сте се хранили в кухнята, и настоящия момент, и наричате този период "време". В действителност обаче моментът, в който сте се хранили в кухнята, е частица информация във вашата памет и вие сравнявате настоящия момент с тази, запаметена във вашата памет, информация и наричате това "време". Ако не бяхте в състояние да направите това сравнение, то представата ви за време щеше да изчезне и единственият момент, който щеше да съществува за вас, щеше да бъде настоящият.

Ние си мислим, че съществува промеждутък от време между момента, в който звънне телефона, и този, в който чуем гласа на приятелят си, и наричаме този интервал „време”. Времето е усещане, което се поражда от правенето на сравнение между това, което ни се случва в един определен момент, и миналото.

ТЕЗИ, КОИТО ВИДЯТ ИСТИНСКАТА СЪЩНОСТ НА МАТЕРИЯТА, ЩЕ ЗАГУБЯТ СВОЕТО ВИСОКОМЕРИЕ

Някои хора, които забелязват тази очевидна истина, се дразнят. С разбирането, че техните фабрики, къщи, коли, имущество, деца, съпруги (съпрузи), роднини и социално положение са образи, формирани в техния мозък, бива доказана и тяхната безпомощност и безсилие пред Бог. Те осъзнават, че както те самите, така и всичко, което притежават, дори цялата Вселена, са една илюзия и че те самите са нищо. Всичко, което остава, е душата, която те наричат "Аз". И тъй като Бог е този, който ги дарява с тази душа, то те трябва да вярват в Господа и да Му се подчинят, дори и преди това да не са били вярващи.
Когато човек проумее тези факти, чувството на смиреност и подчинение ще замени горделивостта, високомерието и самодоволството. Ако цялото богатство на света и най-съществената позиция бъдат дадени на един такъв човек, той няма да стане суетен, горделив или надменен. Той няма да забрави, че наблюдава само образите, които Бог му е предоставил, и няма да се увлече по илюзиите. Тази поразителна действителност ще премахне амбицията, горделивостта и самонадеяността, както и негативните чувства като злоба, омраза и ярост. Тези, които знаят, че всичко е една илюзия, няма да се включат в безмилостното съревнование помежду си или да таят злоба и антагонизъм към другите. В един свят, където всеки се е отдал на Господа, ще властва смиреност, отстъпчивост, състрадание, уважение, любов и сърдечност.

Когато човек, който е горд със своята слава и вниманието, което хората му оказват, научи, че тези, които го преследват и му се възхищават, са само образи в мозъка му, той загубва цялото си чувство на удоволствие. Той вижда, че високомерието му няма смисъл.

Следователно изключително неразумно е човек да се преструва, че не знае тази истина, да се страхува от нея и да я избягва. Човек, който не вярва, е напълно възможно да се страхува от нея, защото ако приеме тези факти, това означава, че приема съществуването на Бог. Вярващите обаче трябва да приемат с удоволствие и ентусиазъм факта, че материята е отражение, което Бог им предоставя в мозъците, и че Единственото Безусловно същество е Бог. За един вярващ да се страхува от Божието величествено майсторство и да отбягва да го види би било доста неразумно. Когато истината е очевидна, безсмислено е да не я приеме и да продължи да бъде заблуждаван от ясните очертания на сенките и триизмерните видения.Вярващият не се страхува от истината, той мисли за красотата и дълбочината на реалността и размишлява върху това колко по-чудотворно става Божието превъзходно майсторство в тази система.

Защо истината относно материята е един важен въпрос?

Фактът, че това, което хората възприемат като материя и приемат като безусловно съществуващо, в действителност не се състои от нищо друго освен от възприятия, е толкова забележителен, колкото и фактът, че Вселената е сътворена от небитието, че съществува вечност и че след смъртта ни ние отново ще бъдем съживени. Бог сътворява Вселената във всеки един момент с безброй много детайли, съвършено и без какъвто и да било недостатък. Нещо повече, това сътворение е толкова безупречно, че милиардите хора, които са живели на земята до днес, не са разбрали, че Вселената и всичко, което виждат, са една илюзия, и че те нямат никаква връзка със същността на материята.
През 21ви век тази истина става още по-явна, защото научните открития категорично доказват, че ние в действителност никога не осъществяваме контакт с материята. Въпреки че много хора отказват да приемат този факт, това не е нещо, което може да бъде пренебрегнато или отхвърлено. Напротив, да знаеш истинската същност на материята е важно условие, за да бъдеш реалист. Поради тази причина изключително важно е за тези, които размислят върху този въпрос, да осъзнаят неговото значение. Някои от хората, които четат за истинската същност на материята, казват, че не разбират защо се отделя такова голямо внимание на този въпрос. Те дори твърдят, че той няма нищо общо с вярата, и се питат защо той намира място във всяка една дискусия относно религията. Сега обаче значението на този въпрос е очевидно. Познаването на истинската същност на материята плаши материалистите, защото унищожава техния мироглед и е от изключително значение за мюсюлманите да разберат тази истина и да дадем възможност на хората да научат за нея.
Това познание помага на хората да разберат някои религиозни въпроси и трябва да бъде обяснено със същата значимост, както и останалите неща, отнасящи се до религията. В резултат на разясняването на истинската същност на материята хората биват пречистени от привързаността им към нещата от този свят, насочват мислите си към отвъдния живот, биват спасени от една сериозна грешка и лесно могат да проумеят някои истини, които тези грешки не биха им позволили да разберат. Човек, който притежава материалистичен възглед за света или е израснал под въздействието на този  възглед, никога не би разбрал определени въпроси като: "Къде е Бог?", "Раят и адът наистинали съществуват?", "Каква е същността на душата и вечността?", "Съществува ли живот след смъртта?". Но разбирането, че материята е само една илюзия, дава отговор на тези въпроси и позволява на хората да видят ясно, че Бог е единственото безусловно Същество.
Когато хората разберат същността на материята, те ще получат силното усещане, че техните желания, страсти и всичко, което ги кара да забравят Бог и Съдния ден, са измамливи и напразни. Узнаването на истината за материята е нещото, което спасява хората от страстите на този свят и им помага да бъдат предани на Бог и да не съдружават нищо с него.
Намираме се във век, през който хората проявяват високомерие, самонадеяност и всякакъв вид жестоко и аморално поведение. Но когато осъзнаят, че самите те и тези, които виждат, са просто сенки, то тяхната дързост и самонадеяност ще бъдат заместени със смиренoст и нежност.
Всичките тези последствия ще доведат дотам да създадем едно безопасно и спокойно общество, в което хората ще могат да живеят, без да има унижение, егоизъм и безмилостно съперничество. Разбира се, ще има една съществена последица, която ще се появи в резултат на осъзнаване на факта, че ние не осъществяваме никакъв контакт с материята и че всичко, което приемаме за материя, са само образи. А именно рухването на материалистическата философия.
Сега ще разгледаме подробно защо фактът, че материята не е безусловна, е едно от най-съществените открития в историята.

"СВЕТЪТ ОТ ВЪЗПРИЯТИЯ", КОЙТО Е В СЪНИЩАТА

Човек може да изживява всички чувства живо без наличието на външен свят. Най-очебийният пример за това са сънищата. Докато човек сънува, той лежи в леглото си със затворени очи. Въпреки това обаче този човек усеща множество неща, които изживява в реалния живот, и ги преживява толкова истински, че сънищата стават неразличими от случките от реалния живот.

Когато човек сънува, че през една пронизващо студена зимна сутрин е в градината, той може да почувства студа и да започне да трепери. В съответната ситуация обаче няма нито вятър, нито пък е студено. Той дори може да спи в много топла стая. Въпреки това обаче усеща студа в цялата му същност. Няма разлика между студа, който усеща в реалния свят, и този, почувстван в съня му. Човек, който спи вкъщи, в удобното си легло, може да сънува, че е в центъра на някаква война. И той също така може да усети страха, напрежението и паниката от войната, като че тя се случва в реалния свят. През това време обаче той спи в удобното си легло. Реалистичните шумове и образи, които вижда в съня си, се намират в мозъка му.

Всеки, който чете тази книга, често е ставал свидетел на този факт в собствените си сънища. Например човек, който през нощта лежи сам в кревата си в една спокойна и тиха атмосфера, в съня си може да вижда себе си в опасност в едно много претъпкано място. Той е в състояние да изживее случката като че е реална, бягайки от опасността отчаяно и криейки се зад една стена. Нещо повече, образите в съня му са толкова реални, че той чувства страх и паника, като че наистина е в опасност. При всеки шум той си гълта езика от страх, разтреперва се, пулсът му се ускорява, изпотява се и показва всички останали физиологически промени, през които човешкото тяло преминава при ситуация на опасност. На събитията в съня му обаче няма външни еквиваленти. Те съществуват единствено в мозъка му.
Човек, който в съня си падне от високо място, усеща това с цялото си тяло, въпреки че в този момент лежи неподвижно в леглото си. Другата възможност пък е човек да се види, че цопва в една локва, намокря се и му е студено поради студения вятър.
В този случай обаче не съществува нито локва, нито пък вятър. Нещо повече, въпреки че човекът спи в една много топла стая, той усеща мокротата и студа, както когато е буден.
Някой, който в съня си смята, че влиза в контакт с първоизточника на материалния свят, е много сигурен, че това е така. Той може да постави ръка върху рамото на приятеля си, докато последният му казва: "материята е въображаема; не е възможно да влезем в контакт с истинския свят", а първият го попита: "Тогава сега аз въображаем ли съм? Не усещаш ли ръката ми върху рамото си? В такъв случай как би могъл да бъдеш въображаем? Какво те кара да мислиш по този начин? Нека се поразходим край Босфора; така ще можем да си поговорим и ще ми обясниш защо вярваш в това."
Сънят, който той вижда, когато заспи дълбоко, е толкова ясен, че с удоволствие запалва мотора на колата, подава лека газ и после натиска рязко педала, така че колата да подскочи. Докато пътува по улицата, поради високата скорост дърветата и пътната маркировка изглеждат като една монолитна картина. От друга страна пък, той вдишва от чистия босфорски въздух.
Но представете си, че точно когато се подготвя да каже на приятеля си, че това, което изживяват в момента, не е сън, се събужда от звъна на будилника. Но странното тук е, че така както в съня си този човек се възпротивява на твърдението, че всичко, което вижда, е въображаемо, то когато е буден, би се възпротивил по същия начин.
Когато хората се събудят, те разбират, че това, което са видели до дадения момент, е сън. Но поради някаква причина те не изпитват съмнение в това, че животът, който започва с представата за "събуждане" (това, което те наричат "реален живот") може също да е сън. Начинът, по който възприемаме образите в "реалния свят", е напълно идентичен с начина, по който възприемаме сънищата си. И двете стават в мозъка ни. Ние не можем да разберем, че те са въображаеми до момента, в който не се събудим. Тогава ние казваме само: "това, което току-що видях, бе сън".
Следователно, как можем да докажем, че това, което виждаме в който и да било друг моментът, не е сън? Ние смятаме, че момента, в който живеем, е реален, просто защото все още не сме се събудили. Възможно е да узнаем този факт, когато бъдем събудени от един малко по-дълъг сън от тези, които виждаме всяка вечер. Ние не разполагаме с доказателство за обратното.

Човек, който спи вкъщи, насън може да се види във високоскоростно влакче в лунапарк. Той може да усети много реалистично вятърът, който би духал срещу него при бързото движение на вагончето, в реалния свят.

Много ислямски учени известяват, че светът около нас е само сън и че само когато бъдем събудени от този сън чрез едно "голямо пробуждане", хората ще могат да разберат, че живеят в един въображаем свят. Великият ислямски учен Муйхиддин Ибн ал-Араби, към когото се обръщат с названието Шейх Акбар (Най-възвишеният Шейх) поради изключителната му мъдрост, оприличава света на сънищата ни, като цитира думите на пророка Мохамед (с.а.с.):

Пророкът Мохамед каза, че "хората спят и се събуждат, когато умрат". Тоест предметите, които хората виждат на земята, докато са живи, са подобни на тези, които виждат, когато спят, докато сънуват, или с други думи казано - въображаеми.16

Някой може да сънува, че спори с приятел, който твърди, че материята е просто една илюзия. Този човек може да постави ръка върху рамото на приятеля си и да го попита: "Сега аз въображаем ли съм? Не усещаш ли ръката ми върху рамото ти? Тогава как би могъл да бъдеш въображаем?" Тогава той покани приятеля си на разходка с колата му:"Хайде, нека да отидем на разходка покрай морето и ще ми разкажеш какво те накара да мислиш така" Сънят, който вижда, е толкова реалистичен, че той запалва мотора на колата, подава лека газ и после натиска рязко педала, така че колата да подскочи, така както би направил в истинския си живот. Докато кара колата заедно с приятеля си той може да усети мириса на морето, да чуе шума на вълните и да усети подухването на вятъра, както в истинския живот. Когато кара по-бързо той може да види как дърветата по протежение на пътя изчезват покрай него. Всички тези образи от съня му не се различават по нищо от реалността.   В момента, в който той се опитва да убеди своя приятел, че всички тези неща са реални, бива събуден от будилника си. И когато става, той осъзнава, че всичко, което е видял, реалността, в която той е бил толкова сигурен, е била просто сън. Но какво ако сега той е в един друг сън, от който скоро ще се събуди?

В един айят от Корана е съобщено какво ще кажат хората в Съдния ден, когато бъдат възкресени:

Ще рекат: “О, горко ни! Кой ни събуди от нашите гробове?” [Ще им се каже:] “Това е, което Всемилостивия обеща, и пратениците говореха истината.”  (Сура Йа Син, 52)

ВЪЗМОЖНО Е ДА НАБЛЮДАВАТЕ ЖИВОТА СИ ОТ ДРУГО МЯСТО, ТАКА КАКТО ПРАВИТЕ СЪС СЪНИЩАТА СИ Човек, който в съня си пие кафе усеща неговата сладост, гъстота, вкуса на сипаното в него мляко, така сякаш наистина пие кафе. В действителност обаче няма нито кафе, нито каквото и да било друго питие. Ако някой дойде при човек, който в съня си пие кафе и му каже: “в момента сънуваш и това кафе всъщност е само една илюзия”, то той веднага ще възрази. Той ще каже: “Възможно ли е да е илюзия? Виж, аз усещам топлината му. Когато отпих от него изгорих езика си. А и същи така, когато го изпих ми утоли жаждата.”. Единствено след като се събуди обаче ще разбере, че кафето, което си е мислил, че е изпил, всъщност е само един образ формиран в мозъка му и топлината и жаждата, които е изпитвал, когато го е пиел, са също формирани в мозъка усещания. Това, което изживяваме в сънищата и в истинския живот, се образува следвайки една и съща логика. Така както изживяваме сънищата в мозъка си, така и реалния ни живот се изживява в мозъка. Единствената причина да наричаме сънищата ни “въображение” се дължи на това, че когато сутрин се събудим намираме тялото си легнало и достигаме до заключението: „значи аз съм лежал и съм видял тези неща в съня си”. Добре, ако продължите да живеете в съня си без да се събуждате, то тогава бихте ли осъзнали, че при всичко, което изживеете и видите в съня си, в действителност не осъществявате контакт с реалното? Разбира се, че не. Вие никога няма да можете да разберете, че сънувате, докато не се събудите и не видите, че сте легнали в леглото си. И така ще прекарате целия си живот като си мислите, че живеете в реалният си живот. Тогава как можете да докажете, че реалния живот, в който живеем, също не е сън? Имате ли информация за това, че един ден няма да излезем от този живот и да се отзовем на друго място, от където да наблюдаваме кадри от настоящият ни живот?

Както ни показва айятът, хората се събуждат в деня на равносметката като че се събуждат от сън. Подобно на човек, пробуден по средата на съня му, докато е заспал дълбоко, така и хората ще попитат кой ги е събудил. Така както ни показва айятът, светът около нас е като сън, всеки ще бъде пробуден от този сън и ще започне да вижда образи от отвъдното, което е истинският живот.

ВИЕ ЧУВАТЕ ВСИЧКИ ЗВУЦИ В МОЗЪКА ВИ

По същия начин стоят нещата и при слуха. С други думи, ние чуваме звуците в нашия мозък по същия начин, както виждаме и образите от намиращия се в мозъка ни свят. Външното ухо събира наличните звуци чрез ушната мида и ги отпраща към средното ухо, средното ухо препраща звуковите вибрации към вътрешното ухо, като ги усилва, а вътрешното ухо изпраща тези вибрации към мозъка, като ги превръща в електрически сигнали. След това тези съобщения биват изпратени в слуховия център, където звуците се интерпретират. Точно както зрението се осъществява в зрителния център, така и чуването става в слуховия център в мозъка.

Външното ухо събира наличните звуци чрез ушната мида и ги отпраща към средното ухо, средното ухо препраща звуковите вибрации към вътрешното ухо, като ги усилва, а вътрешното ухо изпраща тези вибрации към мозъка.

Факта, че света е формиран в нашия мозък е техническа истина

Ние съзнаваме, че всички индивидуални особености на света се изживяват чрез сетивните ни органи. Информацията, която достига до нас чрез тези органи, се превръща в електрически сигнали и определени части на мозъка ни анализират и преработват тези сигнали. След като този процес на интерпретиране протече в мозъка ни, ние, например, виждаме книга, вкусваме ягода, помирисваме цвете, усещаме качеството на копринена тъкан или чуваме разклатените от вятъра листа.
Ние сме научени, че докосваме тъкан, която е извън нашето тяло, че четем книга, която е на 30 см (1 ft) разстояние от нас, че усещаме миризмата на дървета, които са далеч от нас, или чуваме разклащането на листата, които са високо над нас. Всичко това обаче е в нашето въображение. Всички тези неща се случват в мозъка ни.
Именно тук ние се натъкваме на още един изненадващ факт: в нашият мозък няма нито цветове, нито звуци, нито пък образи. Всичко, което може да бъде открито в него са само електрически сигнали. Това не са философски спекулации. Това е просто едно научно определение за функционирането на възприятията ни. В своята книга "Картографиране на мозъка" Рита Картър описва начина, по който възприемаме света, така:

"Всеки един от сетивните органи е пригоден по комплексен начин така, че да се справя със собствените си видове стимули: молекули, вълни или вибрации. Но отговорът не лежи в това, защото въпреки забележителното си разнообразие всеки един орган осъществява, по същество, една и съща работа: той превръща своите специфични по вид стимули в електрически импулси. Импулсът е импулс, който също е импулс. Той не е цветът - червено, нито пък първите ноти на квинтета на Бетовен, той е просто една електрическа енергия. Всъщност сетивните органи, вместо да разграничават един вид сетивен приток от друг, по-скоро ги правят по-сходни.

При това положение всички сетивни стимули проникват в мозъка в по-малко или повече недиференцирана форма като поток от електрически импулси, създадени от изгарянето на неврони, под формата на домино, в определена посока. Това е всичко, което се случва. Не съществува обратен трансформатор, който в определен стадий да върне тази електрическа активност в светлинни вълни или молекули. Това, което превръща един поток в зрение, а друг в обоняние, зависи по-скоро от това кои неврони са стимулирани.” 1

Ние изживяваме целия си живот в мозъка си. Хората, които виждаме, цветята, които помирисваме, плодовете, които вкусваме, влагата, която усещаме, когато намокрим ръката си… Всичко това се формира в мозъка ни. В действителност, в нашия мозък няма нито цвят, нито звук, нито пък образи. Единственото нещо, което съществува в нашият мозък, са електрически сигнали. Това означава, че ние живеем в свят формиран от електрически сигнали в мозъка ни. Това не е възглед, нито хипотеза, а е научно обяснение на това как ние възприемаме света.

С други думи, всички наши усещания и възприятия за света (мирис, зрение, вкус и т.н.) се състоят от една и съща материя, а именно електрически сигнали. Нещо повече, мозъкът ни е този, който ги прави да имат смисъл за нас и интерпретира тези сигнали като усещания за мирис, вкус, образ, звук и докосване. Шокиращ е фактът, че мозъкът ни, който е само едно влажно парче месо, би могъл да знае кои електрически сигнали трябва да бъдат интерпретирани като мирис и кои като образ, както и да превръща една и съща материя в различни чувства и усещания.
Нека сега разгледаме нашите сетивни органи и как всеки един от тях възприема света.

Those Who Learn the Truth About Matter Feel Great Excitement

The letters below are from people who read about 'The Secret Behind Matter,' in previously published books. These extracts from these letters contain only their thoughts after learning the truth.
The fact that matter is an illusion is so enormous that it seems almost impossible to describe it. For instance: Can you imagine the excitement felt by someone who dies and returns to life? Or the ineffable excitement felt by someone who flies through the air, walks through a wall, or is in several places at the same time? Yet this matter is not comparable even to those miraculous states. The word extraordinary is mild in comparison. Even to say that it is wonderfully strange and exciting is insufficient. It is an incomparable manifestation of God's deep and sublime art. Yet what I do not understand, how was it that something so easy to grasp was hidden from man's understanding for so many years? How did mankind fail to realize it? Or else were those who did realize frightened, and so chose to tell nobody? I read it once and immediately understood. Everything is perfectly obvious. K.H.G. Frankfurt
We must immediately tell this truth, which shocks man's reason, to everyone. What are we waiting for? Is it not perfectly clear? We must immediately use all possible means to tell the world about it. This truth will bring people closer to God. In my view, this is a truth that will rock everything in the world to its foundations. I can find no other words to say. My respects to you, and may God have you in His keeping.' F.E. Ankara

Replies to Objections Regarding the Reality of Matter

Although the issue of the reality of matter is exceedingly straightforward and easy to understand, some people attempt to avoid accepting the only possible conclusion, for a number of different reasons, and pretend not to comprehend it.
Many people who have understood the problem have expressed their extraordinary excitement at learning "the secret behind matter," and how it has changed their lives and way of thinking. Many people try to go deeper into the issue, asking questions to try to understand it better. You can see some of the com ments they make in the chapter "Those Who Learn The Secret of Matter Feel Great Excitement."
Others, however, stubbornly deny this extraordinary truth, and put forward various objections of their own in an effort to reject it. Anyone who does reject it has to scientifically demonstrate that images or sounds do not form inside the brain. Yet none of the objections that are put forward, from scientists, professors of neurology, brain experts, psychologists, psychiatrists or professors of biology, in short from anybody at all, deny that our perceptions are formed within our brains. This is because it is a scientifically established fact.
Despite this, some people try to cover the matter up by playing word games or adopting an overblown scientific manner. They try to avoid the evident truth which follows from the statement beginning "Since images form in our brains." One of the clearest examples of this is the answers given by scientists who are asked whether images form in the brain.
One of these scientists replies: "No, images do not form in the brain. The incoming signals form a representation of a visual experience."
Let us now examine the method this scientist employs to ignore the truth. Asked whether images form within the brain, he starts out with a definite "No." He then follows up by saying that the signals form a representational image which enables us to see what we are looking at. So he is actually answering the above question in the affirmative. Of course the image in the brain is a "representational one". Our brains can never contain a real table, or sun or the sky. The image we have is a representation, in other words a copy. When we say we can "see the world," we are actually perceiving this "representational world", or "copy", or "imaginary world". These expressions are all different ways of saying the same thing. One scientist, asked whether what we see in our brains is a representational world, answers, "Definitely not. What we see in our brain is a copy of the world." In other words, he first rejects the question asked, but then uses a rather more confused explanation to confirm that we actually do see in our brains. This is a dishonest method resorted to by some scientists who fear that if they accept this truth they will in turn be forced to give matter up, which they believe is the only thing that exists.
Others feel unable to deny that images form in our brains, but because they hesitate to say, "Yes, I see the whole world in my brain," they give a more meandering answer, "The brain simply processes the incoming signals and orders neural activity, that is how you see and hear." Yet in any case, the real subject of discussion is where the image forms once the brain has carried out all its processing. The answer provided by this scientist is not an answer at all but a short account of the stage before the formation of an image. The brain processes the signals, but it does not then send them back to the eye or the ear. For this reason, it is not the eye that sees, or the ear that hears. That being the case, what does the brain do after processing the incoming signals? Where is the processed information stored, and where is it turned into images or sounds? Who is it who perceives this information as images or sounds? When these scientists are asked for answers to questions like these, they try to avoid accepting the truth by offering long, convoluted accounts. Actually, it is a wonder that there is any debate about such an obvious truth at all.
However, all these ways of objecting to or avoiding the issue to hand are feeble and invalid. Until someone who objects to the reality that is described in these pages comes up with scientific facts to disprove that all our perceptions are formed within our brains, what he says will be of absolutely no worth. It is a fact that images and all our senses form in our brains. However, even though someone has clearly grasped this concept, he may still ignorantly insist on denying in his own mind the fact that it is God Who forms these images. He may say, 'I don't even like to think about it,' or 'It is uncomfortable to imagine that I can never see actual matter itself,' or "my life does not have any meaning any more." However, it should be noted that learning this vital truth about matter is not an uncomfortable situation at all. On the contrary it is a means to deeper perceive the might and power of God, better grasp His superior artistry of creation, love Him and hence the images around more by knowing that they are all manifestations of God, get more pleasure from them and live with a deeper meaning. In brief it’s a great and precious blessing. Yet, some people who find it hard to understand the profoundness of faith may find it unnerving that nothing exists but God. Yet they can never say that they see what they do with their own eyes, or that what they see are the originals that exist outside them. That is because there is no scientific evidence or observation to show that that is the case, and neither can there ever be any. In any case, even the most determined materialists accept that images are seen inside the brain.
This chapter will mainly be devoted to replying to the objections of those who cannot bring themselves to accept this fact. Reading these objections and the replies to them, you will see that the replies are actually quite evident when examined with honesty and without prejudice.

Objection: "When you see a bus coming towards you, you get out of the way to avoid being crushed. That means the bus exists. Why should you get out of the way if you see it in your brain?"

Eternity is Hidden in God's Memory

Some of those who do not completely understand that we never have contact with the original matter and everything we see is actually a complex of perceptions formed in the brain fall into error and draw wrong conclusions. For example, some people understand the explanations about matter being an illusion to mean that matter does not exist. Others think that matter exists as an illusion only when we are looking at it, but when we are not looking at it, it does not exist. Neither of these ideas is correct.
First, to say that matter does not exist, or that people, trees or birds do not exist is definitely wrong. All of these things exist and have been created by God. But, as we have explained from the beginning of this book, God has created all these things as an image or a perception  for us. That is to say, after God created these things, He did not give them a concrete independent existence. Every one of them continues to be created at every moment.
Whether we see them or not, all these things are eternal in God's memory. All those things that have existed before us, and that will exist after us, have already been created by God in one single moment. As has been explained in the earlier chapter, time is an illusion; God created time and He is not bound by it. Therefore, those things that will exist for us in the future have been created in one moment in God's sight and they currently exist. But we cannot see them yet because we are bound by time.
Just as those things we will see in the future (or will exist in the future for us) are present every moment in God's memory, so, in the same way, things in the past do not cease to exist, but are present in God's memory. For example, when you were a fetus in your mother's womb, the day when you started to learn how to read and write, the moment you picked up your first school report, the moment you first drove a car, the time an old lady smiled at you when you gave her your seat on a bus, and other such things you experienced in the past, together with all the moments you will experience in the future, are at this moment in God's memory and will remain there for eternity.

EVERY MOMENT OF OUR LIVES IS KEPT IN GOD'S SIGHT. NONE IS LOST, THEY ALL REMAIN VIVID

Time is a Perception Too

At this point in the book it has been explained that we can never reach the original matter, thought to be an absolute existent, and that every person experiences merely copy images in his brain. And it has been shown how important this reality has been for the increase of fear and love toward God, the spread of spirituality and good morals and the collapse of materialism.
There is another concept similar to matter that materialists have considered eternal and absolute-time. But like matter, time is also a perception and is not eternal; there is a moment when it was created. This fact, which has now been established by scientific proofs, was revealed in several verses of the Qur’an.

TIME IS A CONCEPT THAT IS FORMED FROM THE COMPARISON OF ONE MOMENT WITH ANOTHER

Time is a concept that depends totally on our perceptions and the comparison we make between our perceptions. For example, at this moment you are reading this book. Suppose that, before reading this book, you were eating something in the kitchen. You think that there is a period between the time when you were eating in the kitchen and this moment, and you call it "time". In fact, the moment you were eating in the kitchen is a piece of information in your memory, and you compare this moment with the information in your memory and call it time. If you do not make this comparison, the concept of time disappears and the only moment that exists for you will be the present moment.

We think that a lapse of time has occurred between the moment the telephone rings and when we hear the voice of a friend, and we call this interval "time". Time is a perception that arises from making a comparison between what we experience at one particular moment and the past.

For example, a high school graduation ceremony is something in a person's memory. By comparing other pieces of information in his memory since the graduation, with the present moment, he forms an idea of time and, according to the information in his memory, he determines the length or the shortness of this time. But this sense of length or shortness is completely in his brain, and comes from this comparison.
In the same way, when someone sees a person bend over to pick up a pen that he had dropped on the floor and put it on the table, he makes a comparison. In the moment when the observer saw the person put the pen on the table, that person's bending over, picking up the pen, walking to the table are pieces of information in the observer's brain. The perception of time arises from the comparison of the person putting the pen on the table with these pieces of information.

Time is a concept that depends on comparing events we have experienced. For example, someone goes into a room. Later he sees a pen on the floor and bends over to pick it up. Then, he takes the pen to a table and places it there. The person makes a comparison between all these actions. He thinks that a space of time has passed between each one and so the perception of time comes to be.

Why is the Truth About Matter Such an Important Subject?

That what people see, hear, touch, smell and assume to be absolute entities are in reality perceptions, and that throughout our lives we merely deal with copy images is as remarkable as the facts that the universe was created from nothing, that existence is eternal, and that we rise again to eternal life after death. God creates the universe at every moment with its numberless details, perfect and without defect. Moreover, this creation is so flawless that many people who have lived on the earth so far have not understood that the universe and everything they see is an illusion, and that they have no connection with the reality of matter.
In the 21st century, this truth has become more evident because scientific discoveries have definitely proven that we are actually never in touch with matter. Although some people still refuse to accept this fact, it is not something that can be ignored, disregarded or rejected. On the contrary, knowing the true nature of matter is an important condition of being a realist. For this reason, it is very important for those who consider this question to grasp its significance. Some of those who read about the real nature of matter have stated that they do not understand why so much importance has been given to this question.  They even think that it has no relation to faith, and ask why it has a place in every discussion about faith. However, the importance of this topic is now evident. A knowledge of the true nature of matter scares materialists because it destroys their worldview, and it is very important for Muslims to understand this truth and to try to let people know about it.
This knowledge helps people to understand some questions about faith and must be explained as being as important as any other matter concerning faith. As a result of an explanation of the real nature of matter, people are cleansed from their attachment to the things of this world, they direct their thoughts to the afterlife, they are rescued from a grave error and they can easily grasp some truths that those errors prevented them from understanding. Someone with a materialist view of the world, or someone who has been brought up under the influence of this kind of worldview, can never understand certain questions such as, "Where is God?", "Do heaven and hell and hell exist?", "What is the nature of spirit and eternity?", "Is there life after death?". But perceiving that matter is an illusion naturally provides answers to these questions, and enables people to clearly see that God is the one absolute Being.
When people understand what matter is, they strongly sense that everything by which they are bound to the life of this world-their desires, passions and everything that makes them forget God and the Day of Judgment-are deceptive and vain. Learning the true nature of matter is what saves people from the desires of this world. It directs them with pure hearts and sincerity towards God and saves them from the error of associating others with Him.
This is a century in which people display arrogance, conceit and every kind of inhuman and amoral behavior. However, when they realize that they themselves, and those whom they look up to, are just shadow beings, their arrogance and conceit will be replaced by humility and gentleness.
All these developments will be the means by which we will achieve a secure and comfortable society, in which people can live without meanness, selfishness and pitiless competition.
Certainly, there will be one important result that will come from an awareness of the fact that we have no contact with the original matter:  The collapse of materialist philosophy.
Now, we shall discuss in detail why the fact that matter is not absolute is one of the most important discoveries in history.

THE TRUTH ABOUT MATTER SHOWS THAT GOD IS THE ONE ABSOLUTE BEING

One of the most important things implied by this fact is that God is the One Absolute Being. Some people, under the influence of materialist philosophy, think that matter is absolute being. Some of these people believe that God exists, but when they talk about the existence of God, and where He is, they display their ignorance.  For example, if they are asked "Where is God?", they will ignorantly answer, "Show me your intelligence; you cannot. So, God is a reality like intelligence, but you cannot see it." Others assume in their own minds (God is surely beyond that) that God has an illusory existence like that of radio waves. According to their false view, they themselves and the things they possess are absolute existence and God's existence encompasses this material existence like radio waves. However, what is illusory is they themselves and the things they possess. The One Absolute Being is God. God's existence embraces everything. Human beings are in no way absolute beings but a transient image.
God reveals this truth in a verse:

God, there is no deity but Him, the Living, the Self-Sustaining. He is not subject to drowsiness or sleep. Everything in the heavens and the earth belongs to Him. Who can intercede with Him except by His permission? He knows what is before them and what is behind them but they cannot grasp any of His knowledge save what He wills. His Footstool encompasses the heavens and the earth and their preservation does not tire Him. He is the Most High, the Magnificent. (Surat al-Baqara: 255)

The fullness of faith consists of understanding this truth, avoiding the mistake of associating others with God and acknowledging God as the One Absolute Being. Someone who knows that, apart from God, everything is a shadow existence, will say with certain faith (at the level of Haqq-al yakin - truth of certainty) that only God exists and there is no other deity (or any being with strength) besides Him.
The materialists do not believe in the existence of God, because they cannot see Him with their eyes. But their claims are completely invalidated when they learn the real nature of matter. Someone who learns this truth understands that his own existence has the quality of an illusion, and grasps that a being which is an illusion will not be able to see a being which is absolute. As it is revealed in the Qur'an, human beings cannot see God but God sees them.

Eyesight cannot perceive Him but He perceives eyesight... (Surat al-An'am: 103)

Certainly, we human beings cannot see the Being of God with our eyes but we know that He completely encompasses our inside, our outside, our views and our thoughts. For this reason, God reveals Himself in the Qur'an as "controlling hearing and sight" (Surah Yunus: 31) We cannot say one word, we cannot even take one breath without God's knowing it. God knows everything we do. This is revealed in the Qur'an:

God - Him from Whom nothing is hidden, either on earth or in heaven. (Surah Al 'Imran: 5)

It is very important that God watches us, sees us and hears us at every moment. Someone who realizes this, even if he does not see God with his eyes, knows that He is aware of him at every moment. For this reason, no matter what he is doing, he knows that God is a witness of him. Consequently, he is careful not to do anything to displease Him and will be mindful of what he does, says, and thinks. In the Qur'an, it is revealed that God is close to us in everything we do; that He watches us and that nothing eludes Him.

A person who hugs his child, embraces his spouse and chats with this mother thinks that these people are more intimate with him than anyone else. However, God is closer to a person than this friend, spouse, children, or even himself. As it is revealed in the Qur’an, God is nearer to a person than his jugular vein. (Surah Qaf: 16)

"THE WORLD OF SENSES" THAT WE EXPERIENCE IN DREAMS

A person lies on his bed with closed eyes while dreaming. However, in spite of this, that person senses many things which he or she experiences in real life, and experiences them so realistically that the dreams are indistinguishable from the real life experience. Everyone who reads this book will often bear witness to this truth in their own dreams. For example, a person lying down alone on a bed in a calm and quiet atmosphere at night might, in his dream, see himself in danger in a very crowded place. He could experience the event as if it were real, fleeing from danger in desperation and hiding behind a wall.

When a person has a dream of being in a garden on a bitingly cold morning in the winter, he can feel the cold and start shaking. However, there is neither wind nor cold in his particular location. He might be even sleeping in a very warm room. Nevertheless, he feels the cold in all its reality. There is no difference between the cold he feels in the real world and the cold he is feeling in his dream. A person sleeping in a comfortable bed in his home may dream that he is in the middle of a war. And he might also feel the fear, tension and the panic of the war as if it were taking place in the real world. Yet at that time he is sleeping in a comfortable bed by himself. The realistic noises and visions he sees in his dream occur in his mind.

Moreover, the images in his dreams are so realistic that he feels fear and panic as if he really was in danger. He has his heart in his mouth with every noise, is shaken with fear, his heart beats fast, he sweats and demonstrates the other physical affects that the human body undergoes in a dangerous situation. However, there is no external equivalent of the events in his dream. They exist only in his mind.
A person who falls from a high place in his dream feels it with all his body, even though he is lying in bed without moving. Alternatively, one might see oneself slipping into a puddle, getting soaked and feeling cold because of a cold wind.
However, in such a case, there is neither a puddle, nor is there wind. Furthermore, despite sleeping in a very hot room, one experiences the wetness and the cold, as if one were awake.
Someone who believes he is dealing with the original of the material world in his dream can be very sure of himself. He can put his hand on his friend's shoulder when the friend tells him that "he is dealing with a copy image of matter; it isn't possible to deal with the original of the world", and then ask "Am I an image now? Don't you feel my hand on your shoulder? If so, how can you be a copy image? What makes you think in this way? Let's take a trip up the Bosphorus; we can have a chat about it and you'll explain to me why you believe this." The dream that he sees in his deep sleep is so clear that he turns on the engine with pleasure and accelerates slowly, almost jumping the car by pressing the pedal suddenly. While going on the road, trees and road lines seem solid because of the speed. In addition, he breathes clean Bosphorus air. But suppose he is woken up by his ringing alarm clock just when he's getting ready to tell his friend that what he's living at that moment isn't a dream. Wouldn't he object in the same manner regardless of whether he was asleep or awake?

YOU MIGHT BE OBSERVING YOUR LIFE FROM SOMEWHERE ELSE JUST AS YOU OBSERVE YOUR DREAMS A person drinking coffee in his dream can feel the exact taste of the sugar, the milk and the coffee, when there is no coffee or any other drink there. If someone were to come up to him and tell him that he is just dreaming, and that there is no coffee, then the person would reject such an idea. He might ask how it could be just a vision when he felt the heat of the coffee on his tongue, and when after drinking the coffee he no longer felt thirsty. He would ask how it could remove his thirst if it wasn't real? However, he understands only after he wakes up that the coffee, which he thinks he drank, was an image formed in his brain, and that sensations such as warmth and thirst, which he felt while drinking the coffee. were perceptions formed in his brain. Our experiences in our dreams and in the real world are based on the same logic. We experience both dreams and the real world in our mind. The only reason we believe that our dreams are imaginary is that when we wake up, we find ourselves in our bed, so we believe that we were actually sleeping and saw everything in our dreams. What would happen if we didn't wake up and continued dreaming? Would we be able to realize that we were not actually dealing with the originals of any of the things we lived and saw in our dream? Of course not. Unless we wake up and discover that we have been sleeping, we can never realize that we have been dreaming, and spend our entire life by supposing that this is our real life. So, how can we prove that our real life is not a dream? Do we have any information about what happens when we depart this life and find ourselves watching the pictures of our present life from a different location?

We Hear All Types Of Sound In Our Brains

The hearing process also operates in a similar manner to the visual process. In other words, we hear sounds in our brains in the same way that we see the view of the outside world in our brains. The ear captures the sounds around us and delivers them to the middle ear. The middle ear amplifies the sound vibrations and delivers them to the inner ear. The inner ear transforms these sound vibrations into electric signals, on the basis of their frequency and intensity, and then transmits them to the brain. These messages in the brain are then sent to the hearing center where the sounds are interpreted. Therefore, the hearing process takes place in the hearing center in essentially the same way that the seeing process takes place in the seeing center.

The outer ear captures sound waves and delivers them to the middle ear. The middle ear amplifies these sounds and transmits them to the inner ear. The inner ear converts these sounds into electric signals on the basis of their intensity and frequency and then sends them to the brain.

The brain is soundproof as well as lightproof. Therefore, even if the noises we hear are loud, the insides of our brains are very quiet. However, in this silence, there is a consciousness that can interpret electrical signals as a melody that he or she loves, or as the voice of a friend or the sound of the telephone ringing.

Therefore, actual sounds do not exist outside our brains, even though there are physical vibrations we call sound waves. These sound waves are not transformed into sounds outside or inside our ears, but rather inside our brains. As the visual process is not performed by our eyes, neither do our ears perform the hearing process. For example, when you are having a chat with a friend, you observe the sight of your friend in your brain, and hear his or her voice in your brain. As the view in your brain is formed, you will have a deep feeling of three dimensions, and your friend's voice is also heard with a similar feeling of depth. For example, you could see your friend as being a long way from you, or sitting behind you; accordingly you feel his voice as if it is coming from him, from near you or from your back. However, your friend's voice is not far away or behind you. It is in your brain.
The extraordinariness about the real nature of the sound you hear is not limited to this. The brain is actually both lightproof and soundproof. Sound never in fact reaches the brain. Therefore, despite the volume of the sounds you hear, the interior of your brain is actually very quiet. However, you hear noise, such as voices, very clearly in your brain. They are so clear that a healthy person hears them without difficulties or distortions. You hear the symphony of an orchestra in your soundproof brain; you can hear all the sounds in a wide range of frequencies and decibel from the sounds of the leaves to the sounds of jet planes. When you go to a concert of your favorite singer, the deep and loud noise that fills the whole stadium is formed in the deep silence of your brain. When you sing by yourself loudly you hear the sound in your brain. However, if you were able to record the sound in your brain with a tape recorder at that moment, you would hear only silence. This is an extraordinary fact. The electrical signals that reach the brain are heard in your brain as sound, for example the sound of a concert in a stadium filled with people.

ALL SMELLS OCCUR IN THE BRAIN

It is a Scientific Fact That We Only Confront a Copy of the World in Our Brains

We acknowledge that all the individual features of the world are experienced through our sense organs. The information that reaches us through those organs is converted into electrical signals, and the individual parts of our brain analyze and process these signals. After this interpreting process takes place inside our brain, we will, for example, see a book, taste a strawberry, smell a flower, feel the texture of a silk fabric or hear leaves shaking in the wind.
We have been taught that we are touching the cloth outside of our body, reading a book that is 30 cm (1 ft) away from us, smelling the trees that are far away from us, or hearing the shaking of the leaves that are far above us. However, this is all in our imagination. All of these things are happening within our brains.
At this point we encounter another surprising fact; that there are, in fact, no colors, voices or visions within our brain. All that can be found in our brains are electrical signals. This is not a philosophical speculation. This is simply a scientific description of the functions of our perceptions. In her book Mapping The Mind, Rita Carter explains the way we perceive the world as follows:

Each one [of the sense organs] is intricately adapted to deal with its own type of stimulus: molecules, waves or vibrations. But the answer does not lie here, because despite their wonderful variety, each organ does essentially the same job: it translates its particular type of stimulus into electrical pulses. A pulse is a pulse is a pulse. It is not the colour red, or the first notes of Beethoven's Fifth-it is a bit of electrical energy. Indeed, rather than discriminating one type of sensory input from another, the sense organs actually make them more alike.

All sensory stimuli, then enter the brain in more or less undifferentiated form as a stream of electrical pulses created by neurons firing, domino-fashion, along a certain route. This is all that happens. There is no reverse transformer that at some stage turns this electrical activity back into light waves or molecules. What makes one stream into vision and another into smell depends, rather, on which neurons are stimulated.1

We live our entire life within our brain. The people that we see, the flowers we smell, the music we listen to, the fruits we taste, the warmness we feel on our hand… We know all of these in the form they appear in our brains. In reality, neither colors, nor sounds, nor images exist in our brain. The only things that exist in the brain are electric signals. This means that we live in a world formed by the electric signals in our brain. This is not an opinion or a hypothesis, but the scientific explanation of how we perceive the world.

In other words, all of our feelings and perceptions about the world (smells, visions, tastes etc.) are comprised of the same material, that is, electrical signals. Moreover, our brain is what makes these signals meaningful for us, and interprets these signals as senses of smell, taste, vision, sound or touch. It is a stunning fact that the brain, which is made of wet meat, can know which electrical signal should be interpreted as smell and which one as vision, and can convert the same material into different senses and feelings.
Let us now consider our sense organs, and how each one perceives the world.

IT'S NOT OUR EYES THAT SEE, IT IS OUR BRAIN