Въпреки че темата за истината относно материята е изключително ясна и лесно разбираема, поради различни причини някои хора отбягват да разберат тази истина и се преструват, че не са я разбрали.
Множество хора, които са разбрали този въпрос, изразяват своето изключително вълнение от научаването на "тайната отвъд материята" и от това как тя е променила живота им и начина им на мислене. Голяма част от хората искат да се задълбочат в темата и задавайки въпроси, се опитват да я разберат по-добре. Можете да видите някои от техните коментари в главата, озаглавена "Тези, които научават тайната отвъд материята, изпитват огромно вълнение".
Други обаче упорито отричат тази необикновена истина и излагат разнообразни собствени разсъждения, мъчейки се да я опровергаят. Всеки, който я отрича, трябва по научен път да покаже, че образите и звуците не се формират в мозъка. Нито едно от изложените възражения на учени, професори по неврология, мозъчни експерти, психолози, психиатри или професори по биология, с една дума на абсолютно никой обаче не отрича факта, че нашите възприятия се формират в мозъка ни. Това е така, защото е научно установен факт.
Въпреки това някои хора се опитват да забулят въпроса, като си играят с думите или използват един остарял научен стил. Те се опитват да избегнат очевидната истина, която следва от твърдението, започващо с "Тъй като образите се формират в мозъка ни...". Един от ясните примери за това са отговорите, давани от учените, когато ги питат дали образите се формират в мозъка.
Един от тези учени отговаря: "Не, образите не се формират в мозъка. Проникналите сигнали формират изображение на едно визуално преживяване".
Нека сега разгледаме метода, който този учен използва с цел отричане на истината. Попитан дали образите се формират в мозъка, той започва с категоричното "Не". След това продължава, казвайки, че сигналите формират представителен образ, който ни позволява да видим това, към което гледаме. Ето така той всъщност отговаря на зададения му въпрос положително. Разбира се, че образът в мозъка е "изображение". Нашите мозъци никога не биха могли да съдържат една истинска маса или слънце, или небе. Образът, който имаме, е изображение, с други думи, той е едно копие. Когато казваме, че можем "да виждаме света", ние в действителност възприемаме този "представителен свят" или "копие", или "въображаем свят". Всички тези изрази са различен начин на израз на едно и също нещо.
Един учен, попитан дали това, което виждаме в мозъка си, е представителен свят, отговаря: "Определено не. Това, което виждаме в мозъка си, е копие на света". С други думи, той първо отрича зададения му въпрос, а след това използва едно до известна степен по-объркващо обяснение, с което потвърждава, че ние в действителност виждаме в мозъка си. Това е един непочтен метод, към който прибягват някои учени, които се страхуват, че ако приемат тази истина, то след това ще бъдат принудени да се откажат от материята, която вярват, че е единственото съществуващо нещо.
Други пък се чувстват неспособни да отрекат това, че образите се формират в мозъка ни, но тъй като не се решават да кажат: "Да, аз виждам целия свят в мозъка си", те дават един по-усукан отговор: "Мозъкът просто обработва идващите сигнали и предопределя една нервна дейност и ето така вие виждате и чувате". При всички случаи реалният предмет на дискусията е къде се формират образите, след като веднъж вече мозъкът е осъществил всичките си преработки. Даденият от този учен отговор в действителност не представлява точно отговор на въпроса, а едно кратко обяснение на етапа преди формирането на образите. Мозъкът обработва сигналите, но той след това не ги връща обратно в окото или ухото. Поради тази причина не окото е това, което вижда, и не ухото е това, което чува. Нас ни интересува какво прави мозъкът, след като е обработил пристигналите сигнали? Къде се съхранява информацията от обработката и къде тя бива превръщана в образи и звуци? Кой е този, който възприема тази информация като образи и звуци? Когато на учените бъдат зададени въпроси като тези, те се опитват да избегнат да приемат истината, като дават дълги и заплетени обяснения. Всъщност фактът, че съществува какъвто и да било спор по отношение на една толкова очевидна истина, е същинско чудо.
Всички тези начини на възпротивяване или отхвърляне на разглеждания въпрос са слаби и неоснователни. Докато човекът, който отрича разкритото в тези страници, не дойде с научни доказателства, които да опровергават, че всичките ни възприятия са се формирали в мозъка ни, това, което казва, няма абсолютно никаква стойност. Факт е, че образите и всички наши усещания се формират в нашите мозъци. Въпреки че някой може да е разбрал ясно това понятие, обаче може все още да отрича, че Бог е този, който е създал тези образи. Той би могъл да каже: "Дори не ми се нрави да си помисля за това" или "Притеснявам се да си представя, че никога не съм виждал самата материя", или "Животът ми няма да има вече смисъл". Този човек би се разстроил от това да разбере, че не съществува нищо друго освен Бог. Но той не може да каже, че вижда това, към което гледа, със собствените си очи или че първоизточниците на това, което вижда, съществуват някъде извън него. Това е така, защото не съществува никакво научно доказателство или наблюдение, което да покаже, че това е така, нито пък някога би могло да съществува такова. При всички обстоятелства, дори и най-страстните материалисти приемат, че образите биват наблюдавани в мозъка.
Тази глава ще бъде посветена предимно на отговорите на възраженията на тези, които не могат да приемат този факт. Четейки тези възражения и дадените им отговори, ще видите, че в действителност отговорите са доста очевидни, когато биват разгледани с искреност и без каквито и да било предразсъдъци.
Възражение: "Когато Видите Идващ Срещу Вас Автобус, Вие Се Отдръпвате Настрани, За Да Не Ви Блъсне. Това Означава, Че Автобусът Съществува. Защо Ще Трябва Да Се Отдръпвате Настрани, Ако Го Виждате В Мозъка Си?".
Отговор: Моментът, в който тези, които задават такива въпроси, допускат грешка, е този, че те си мислят, че понятието "възприятие" се отнася единствено до зрението. В действителност всички усещания като докосване, допир, твърдост, болка, топлина, студ и мокрота също се формират в човешкия мозък точно по същия начин, по който се формират и визуалните образи. Например човек, който усеща студения метал на вратата, слизайки от автобуса, всъщност "усеща студения метал" в мозъка си. Това е една ясна и общоизвестна истина. Както вече видяхме, осезанието се формира в отделна част на мозъка чрез нервни сигнали, идващи от върховете на пръстите. Но този, който усеща, не са върховете на пръстите ви. Хората приемат това, защото то е научно доказано. Но когато стане въпрос не за хващане на вратата на автобуса, а за блъскането на човек от него, т.е. за едно по-силно и болезнено осезание, то те си мислят, че тази истина вече не е в сила. Болката и силният удар обаче също се възприемат от мозъка. Човек, който е блъснат от автобус, усеща целия натиск и болка от случилото се в своя мозък.
За да можете да разберете това по-добре, би било полезно да вземете под внимание вашите сънища. Човек може да сънува, че е бутнат от автобус, че по-късно отваря очи в болницата, бива вкаран в операционната, докторите разговарят помежду си, семейството му пристига разтревожено в болницата и че той е осакатял или усеща ужасна болка. В своя сън той възприема всички образи, звуци, усещания за твърдост, болка, светлина, цветовете в болницата, всички страни на случилото се много ясно и отчетливо. Те са толкова естествени и правдоподобни, както и в реалния живот. Ако в този момент на човека, който сънува този сън, му бъде казано, че това е само сън, той няма да повярва. В действителност обаче всичко, което вижда, е една илюзия - и автобуса, болницата и дори тялото, което вижда в съня си, нямат физически съответствия в реалния свят. Въпреки че те нямат физически съответствия, той все още има усещането като че "реалното тяло" е било ударено от "реалния автобус".